Шедьоври на славянската класика – директно от зала "България" на 11 май от 19.30 часа

Руска, полска, чешка и българска музика ще изпълнят Радиосимфониците под палката на Марк Кадин този петък, в деня на св. Равноапостолни Кирил и Методий.

Солист на концерта ще бъде Марио Ангелов – пианист с брилянтна техника и стилна интерпретация. В репертоара му присъстват произведения от Барока до музика на Двадесети век. През годините Марио Ангелов е търсен и редовен участник в престижни национални фестивали. Изявява се и на международни сцени. Реализирал е огромно количество студийни записи във всякакви формати.

Програмата на концерта започва със „Славянски марш“ от Пьотр Илич Чайковски, продължава със Симфония №4 (Симфония Концертанте) от Карол Шимановски със солист Марио Ангелов, а след паузата ще прозвучат Симфоничната поема „Вълтава“ от Бедржих Сметана и сюитата „Бай Ганьо“ от Веселин Стоянов.

„Славянски марш“
През юни 1876 г. Сърбия и Османската империя са въвлечени в Сръбско-турската война, водена между 1876 и 1878 година. Русия открито подкрепя Сърбия. Руското музикално дружество поръчва оркестрова музика на Чайковски за концерт в помощ на обществото на Червения кръст и в полза на ранени ветерани от Сърбия. Докато пише, композиторът го нарича „Сърбо-руски марш“. Премиерата е в Москва на 17 ноември 1876 година, диригент е Николай Рубинщайн.

Симфония №4 (Симфония Концертанте)
В периода между 1914 и 1916 година Карол Шимановски пише Третата си симфония – „Песента на нощта“. Следващата му оркестрова творба, Четвърта симфония (Симфония Концертанте), е завършена през 1932 г. В тези 16 години той композира операта „Крал Рогер“, в която влага страстта си към средиземноморската култура. През 1921, работейки по „Крал Рогер“, той започва да се интересува все повече от полски музикални източници и този завой определя композициите му в следващите години.
Докато Третата симфония се отклонява от жанра с част за соло тенор, хор и оркестър, Четвъртата къса с традицията по различен начин. Всъщност това е концерт за пиано и оркестър в три части. Желанието на Шимановски е било да напише творба, която да може да изпълни. Той е бил пианист, но не и концертиращ солист. Четвъртата симфония се доближава по интересен начин до Третия клавирен концерт за пиано на Бела Барток, написан 13 години по-късно, през 1945. И двете произведения се стремят към опростяване на музикалната фраза, да не забравяме и поразителната прилика в началото.

Симфонична поема „Вълтава“
Вълтава е най-популярната част от цикъла „Моето отечество“ на Сметана. Всъщност е една от най-обичаните симфонични поеми, писани някога. Идеята за симфоничния цикъл се появява по време на работата на Сметана по епичната опера „Либуше“. Продължението на операта е трябвало да бъде симфоничната картина, посветена на Вишеград – историческа крепост на първите чешки крале, построена върху огромна скала над река Вълтава. Идеята да възпее Вълтава идва дори по-рано. През 1867 г. Сметана пътува с приятели на пътешествие до мястото, където извира реката и остава много впечатлен от природните картини. Въпреки това, всички планове са направени едва след създаването на двете опери – „Либуше“ и „Две вдовици“. През 1874 г. здравословното състояние на композитора се влошава и той започва да губи слуха си. Само творчеството му помага да избяга от болезнените мисли за бъдещето и първите две симфонични поеми от цикъла са написани в Прага за много кратко време. Работата по „Вишеград“ започва в края на септември и завършва на 18 ноември 1874, а по „Вълтава“ работи съответно от 20 ноември до 8 декември. Следващата година е премиерата им в Прага. Самият Сметана казва: „Композицията описва хода на Вълтава, като се започне от двата малки извора, студената и топлата Вълтава, към обединяването на двата потока в една река, курса на Вълтава през гората и поляните, през различни места, като сватбено празненство или танц на русалки под лунната светлина; на близките скали се издигат замъци, дворци и руини. Вълтава се завихря в бързеите на свети Йоан, след това се разширява и тече към Прага, покрай замъка Вишехрад и след това величествено изчезва в далечината, вливайки се в Елба“.

Симфонична сюита „Бай Ганю“
Сюитата е създадена през 1941 година, а авторът я определя като гротескна. Изградена е като четиричастен цикъл. За основа е послужило едноименното произведение на Алеко Константинов. Първите три части следват литературния първоизточник – „Бай Ганю пътува“, „Бай Ганю във Виена“ и „Бай Ганю в банята“. Четвъртата част – „На село“ не е свързана с литературното произведение и съответно със сюжетното развитие от предходните три. Тя е поетична картина на българската земя и има важен идеен смисъл. Противопоставя на Бай Ганю ценностите и смислите, които трябва да са част от бита на българина. Главната тема в тази последна четвърта част е характеристиката на Бай Ганьо, а втората тема е лирична, контрастна, с народно-песенни интонации. Разработката съдържа кратко развитие на темите и нов тематичен материал, който допълва образа на героя с нови черти.