Funk. Фънк 1 & 2

Английската дума funk означава паника, страх, но американският смисъл е „чувствено“, „емоционално“, „секси“… Като музикално понятие „фънк се използва още в средата на миналия век и е свързано с т.н. хард боп, заради музиканти като Хоръс Силвър (Horace Silver), Сони Ролинс (Sonny Rollins), Арт Блейки (Art Blakey)“ – така пише Йордан Рупчев в своята енциклопедия „Изборът на Рупи“. В нея четем още, че двайсетина години по-късно с думата “Funk”се обозначава поредното звено на американската черна музика, без пряка връзка с предишното значение. Музиката е с танцов, чувствен характер, има сложна полиритмична структура, т.е. първостепенно значение има ритъмът. Благодарение на това фънк-музикантите създадоха и развиха специфичен маниер при свирене на новия за своето време електрически клавишен инструмент Хонер клавинет – модел „Д“ (Hohner Clavinet – D/. Но най-характерната черта при това „издание“ на течението фънк е нарасналата роля на бас китарата, с която се изпълняват сложни мелодични и ритмични фигури със специална техника и маниер на звукоизвличането (finger slap/. Един от пионерите в тази област е Лари Греъм (Larry Graham/ отгрупата Sly and the Family Stone – герои от фестивала Woodstock, 1969 година.