Семейството на Лиляна Галевска е пример за наследствено предаване на музикалната традиция. И това не е случайност. Нейната майка Ика Стоянова (1922-2014) е една от първите народни певици, запяла „на живо” по Радио София през далечната 1936 година. Родена и израснала в столичния град, Лиляна Галевска разучава майчините песни от ранна възраст. „Когато мама пееше, моите игри секваха. Сядах до нея, слушах и попивах всичко. Тя пътуваше с групата „Наша песен” и често ме оставяше в родното й село Врабча, Трънско”, спомня си певицата. Врабча е погранично селище в Западните български покрайнини, днес разделено между България и Сърбия (по силата на Ньойския договор) с характерен певчески диалект, който Лили Галевска усвоява още в ученическите години. За детството на село разказва: „През летните ваканции мама ме водеше на седенките и на полето. Гледах как две жетварки пеят от единия край, а други две отпяват. Толкова ми беше интересно и за това трънската песен е дълбоко свързана с мен, закърмена съм с нея“.
Тази атмосфера по-късно определя нейния изпълнителски стил като певица и оформя репертоара й от трънски песни – хумористични, любовни, седенкарски, жетварски. Първото голямо признание за таланта си Лиляна Галевска получава на 16 години като лауреат на Републикански фестивал. За начало на своята професионална дейност определя датата 5 март 1968 г., когато постъпва в Държавния ансамбъл за народни песни и танци „Филип Кутев”: „Това беше моята мечта, защото и аз исках да бъда една перла от този гердан от певици. Господ чу думите ми и след конкурс бях приета в състава на Държавния ансамбъл. Незабравим спомен остава момента, когато ме посрещнаха всички певици заедно с Филип Кутев, хореографката Маргарита Дикова и художничката Нева Тузсузова“.
В продължение на 20 години Лиляна Галевска е солистка на Държавния ансамбъл „Филип Кутев”. Концертира с групите на Иван Шибилев и Цвятко Благоев, записва с оркестрите на Диди Кушлева, Стоян Гигов, Тодор Пращаков и народния оркестър на БНР. Песните в радиото са обработени от Коста Колев, Боян Нанков, Михаил Йорданов и др., а някои от записите се издават на грамофонни плочи. „Моят творчески път е много богат. Работила съм не само с народни изпълнители, а също така с оперни и оперетни артисти. Голяма част от песните ми се пеят в цяла България като „Дреме ми се, лега ми се”, „Попадия оро води”, „Скарале ми се, степали” и др. Те отразяват живота и бита на трънчанина”, разказва Лили Галевска. Вече 27 години пее в известния квартет „Славей”. Съставът основават с Надка и Светла Караджови и Стояна Лалова – дългогодишни певици в ансамбъл „Филип Кутев”. Специално за квартета композиторът Коста Колев обработва песни от нейния репертоар, които постигат голям успех на прегледа „Нова българска музика” през 90-те години и днес се изпълняват от различни вокални формации. Лиляна Галевска допълва: „Няма да се роди такъв композитор като Коста Колев, който влагаше сърце и душа в музиката. Той обработи „Нено ле” на Караджова и моите песни „Попой ми, Янке ле” и „Дреме ми се”. С тях до ден днешен печелим аплодисментите на публиката”.
През 2018 година певицата отбелязва три годишнини – 70 житейски, пет десетилетия на професионалната сцена и 45 години семеен живот. Радва се на две дъщери и пет внука. „Щастлива съм от това, което притежавам. Имам много спомени не само от българските, но и от световните сцени, защото с трънските песни на майка ми обиколих четири континента. Моята малка дъщеря Веселина носи артистичността на баба си и от мен, а голямата Екатерина действително се прояви като певица и концертира с джаз формации”, с гордост споделя Лиляна Галевска.
Вече четири поколения в нейното семейство носят песенното богатство на Трънския край. 12-годишният внук Веселин също запява песните на баба си и показва артистични способности. Така старата трънска песен продължава да живее и да се пее.
Разговора с Лиляна Галевска в „Семейно радио” и нейни песни от фонда на БНР можете да чуете в звуковия файл.
Документалният филм "Пианофорте" е интимен портрет на пианистите, участващи в легендарния Международен конкурс "Шопен". Лентата е едновременно свидетелство за силата на забележителната музика и съзряването на младите изпълнители, които се ориентират в трудностите на съревнованието, интензивните репетиции, новите приятелства, многото драма и още..
Дългоочаквана и вълнуваща приятелска среща в една морска лятна вечер събира вечните архетипни герои, за да разкажат чрез музика, танц и много игра за сладко-горчивото в живота. За първата, но и за старата любов, за възходите, но и за паденията, за прошката, но и за обидата, за разделите и за събиранията, но най- вече за едно вечно и искрено..
"Notbad" ("Не е лошо", "Не е зле") е новият албум на изгряващата финландска фюжън група "Peela" , издаден на 8 март 2024 година. Това е техният трети пореден албум и съдържа четиринайсет авторски пиеси на шестчленния състав от музикантите Йоханес Гранрот (китара, вокали, композиции), Мая Манила (вокали и кийборди), Севери Сорйонен (барабани),..
Басът Михаел Вагнер отново блесна в Музикалния театър на Линц с дебютна роля. В премиерата на "Севилският бръснар" на Росини на 20 януари тази година той изигра д-р Бартоло. Роденият в Долна Австрия Михаел Вагнер умее да убеждава не само музикално, но и театрално. В това отношение ролята му в "Севилският бръснар" му предостави най-добри условия и..
Родена преди 34 години в София, Лия Петрова се превърна в откритие на международната музикална сцена през 2016-а, когато спечели първата награда на конкурса"Карл Нилсен" в Дания, ръководен от майстора на пианото Николай Шепс-Знайдер. Следващите години са белязани с поредица от постижения и артистични успехи. Нейните изразителност и талант се..
Конституционният съд (КС) обяви за противоконституционна разпоредбата на чл. 55 а, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), която ограничава..
За първи път Феникс Върбанов представя изкуството си в галерия "Стубел". Живеещият в Париж художник определя себе си като космополит и често казва, че е..
Нов пътеводител ни разхожда из "Кварталът на писателите", за да опознаем някои от най-забележителните ни творци, но и една по-лична София. Той включва..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg