В годините 1990-1991 социално-икономическата и политическа ситуация в Албания излиза от контрола на партията-държава, подобно на малко по-рано развилите се събития в България и в останалите страни от бившия комунистически блок. Албанците „събарят” границите и се втурват към съседните Гърция и Италия в търсене на „рая”. Комунистите повече не могат да удържат властта над народа, свирепо упражнявана в продължение на 47 години, но продължават да направляват политическите процеси и „клонирането” на новите „демократични” партии става именно на техните бюра. Първите плуралистични избори през март 1991 г. са предхождани от бурни и емоционални събития –корабите, пълни с емигранти, заминаващи за Италия, студентското движение и създаването на Демократическата партия, синдикалното антикомунистическо движение, повсеместни протести.
В свидетел на тези събития се превръща всеки посетител на галерия SYNTHESIS в София, където до 11 ноември може да се види изложбата на гръцкия фотограф Джон Демос „Албания на прага на промяната 1990-1991”. Демос е един от водещите фотографи в Гърция, възпитаник на University of Chicago, който години наред преподава изобразително изкуство, фотография и философия в родната си страна. Снимките му са част от колекциите на най-големите музеи и фотографски галерии в Париж, Чикаго, Лондон, Лисабон, Токио, а българската публика го познава от предишното му представяне в галерия SYNTHESIS през 2014 година с един от най-значимите му проекти „Сенки на мълчанието”.
В „Албания на прага на промяната 1990-1991” кадрите, отбелязващи най-значимите събития в превратния политически момент, се редуват с улични сцени и художествени образи на чисто човешките моменти от ежедневието, от преживяването на новооткритата свобода до дълбочината на личната трагедия. Именно тук откриваме онова, което отличава Джон Демос от много негови колеги – чувството за мярка, разбирането, че фотографът не показва всичко на всяка цена. При предишното си посещение в България той самият споделя:
Доверието е нещо, което придобиваш като умение като фотограф и в крайна сметка или го имаш, или го нямаш. Една от причините, поради които мога да правя този тип неща, а други фотографи не могат, е че аз изграждам връзка с хората. Мога да демонстрирам съпричастност. В много от тези ситуации аз бях също толкова трогнат, колкото и те. И те забелязаха това. Понякога показването на твърде много е грешка. Трябва да уважавате какво тези хора искат да бъде видяно и какво не.
Независимо кого снима, Джон Демос намира точната гледна точка, онзи ъгъл, който разкрива много повече от конкретното събитие и ни отвежда отвъд видимото, навътре към душата на неговите герои. Затова, докато сме пред фотографиите му, му се доверяваме, емоциите ни връхлитат и сме готови да им се подчиним.
Същото е доловил и големият албански писател Исмаил Кадаре, който през 2008 година пише във връзка с „Албания на прага на промяната1990-1991”:
Джон ми показва друг от неговите албуми, с фотографии от други страни, включително от Гърция – в същата стилистика, със същата грубовата непреклонност в израженията на хората – и аз трябва да призная, че в неговите портрети гърците са не само по-мрачни от албанците, но изглеждат дори още по-изморени и отчаяни. Това ме убеждава. Вече вярвам на човека Джон Демос, вярвам на фотографа Джон Демос.
Снимките са предоставени от галерия SYNTHESIS
"Когато дойдеш на Чемерна (Чумерна) пред очите ти се появява една твърде чудесна картина. На която и страна да погледнеш, окото ти има на що да погледа..
Изнесеното студио на предаването "Нашият ден" от град Елена продължава с интересен разговор за първото класно училище "Даскалоливница", основано от..
В деня на Светите равноапостоли Константин и Елена предаването "Нашият ден" пренася своите слушатели в град Елена – място, съхранило възрожденския дух..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg