Генка Шикерова, Миролюба Бенатова, Весислава Антонова и Камен Алипиев-Кедъра разговарят с Ива Дойчинова за медийната не/свобода ден след като редколегията на програмата на "Хоризонт" се срещна с членовете на СЕМ в опит за изясняване на причините за кризата в БНР.
„Процесът на заглушаване на гласовете на журналистите не е спирал“ - коментира Весислава Антонова и припомня протестите в БНР от 2001 и усещането за дежа вю във връзка със съпротивата на журналистите срещу цензурирането и опитите за заглушаване на критичните гласове.
„Вече е трудно да се зададе въпрос - не критичен, не проблемен, а обикновен въпрос – изтъкна Миролюба Бенатова. - Нашата несвобода се случва от дълго време - каза още тя и допълни. - Пазарът е пренаситен от медии, количеството създава илюзия за множественост и за свобода, но не е така.“
„Хорът на фалшиво пеещите е доста по-голям от този на медиите, които имат мъжеството да са откровени с публиката си, а когато фалшивите гласове са повече и по-гласовити, те създават картина на правдоподобност“ – изтъкна Антонова.
Според Генка Шикерова журналистическото недоволство не бива спирано, а овладявано.
На подмяната на обективната журналистика с откровено манипулативни твърдения, налагани дори с насилствени средства, обърна внимание Камен Алипиев.
Шикерова насочи вниманието и към стенограмите, които изтекоха от СЕМ, от които се вижда как разговарят помежду си членовете на органа, призван да отговаря за медийната етика и спазването на принципите.
„Хората трябва да разберат, че не могат да се информират от кафявите медии“ – почерта тя.
И четиримата гости изтъкнаха ролята на Националното радио през годините за отстояване на свободата на словото.
Разговорът завърши с ироничното пожелание: „Да не се видим пак след 30 години в студиото на „Христо Ботев“, което да е останало единственото място, където може да бъде проведен разговор за свободата на медиите."
В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента. Над 50 000 семейства у..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg