На 3 декември 2019 г. Македонската академия на науките и уметностите (МАНУ) прие декларация или „Повелба за македонскиот jазик“, с което поднесе поредната псевдонаучна сензация. Наблюдателите свързват начинанието с официалното ратифициране от САЩ на приемането на Северна Македония в НАТО ден преди това.
И още един момент от съвременната политика, който очевидно пряко е повлиял върху новите прозрения на македонските учени за „древната“ история на т.нар. „македонски език“.
Подписаното през юни 2019 г. Преспанско споразумение, с което се сложи край на спора за името на младата държава, наречена от този момент Северна Македония, твърдят експерти, съдържа пункт, който на практика лишава братята ни от Северна Македония от правото да се пишат преки потомци на Александър Македонски и отломки от Древна Македония – конгломерат от етноси, който се разпада около средата на втори век пр. Хр., без да остане население, което да се самоопределя като „македонско“ (за разлика от елините, траките и илирите, били под владението на Александър, но запазили идентичността си и след изчезването на държавата).
Та, лишени от тази възможност за приписване на несъществуваща древност, учените от МАНУ се насочват към друга, навярно активно подсетени от политически фактори. Какво по-лесно от това да се присвои историята на езика, част от който е и македонският диалект – българския.
Така се оказва, че „македонскиот jазик“ стои в основата на глаголицата и кирилицата, притежава собствени диалекти, които, естествено прескачат и отсам границата и т.н. и т.н… древна история на древен индоевропейски език. Какво от това, че са известни създателите му и точната дата на съчиняването му – 1944!
Няколко от институтите на БАН излязоха със становища за несъстоятелността на грубата фалшификация. Актът на МАНУ е съвършено незащитим от гледна точка на никоя наука. Не издържа и на съвременните отношения между България и Северна Македония. Страната ни първа призна независимостта на съседната държава и не отрича правото на всеки да назовава народността и езика си, както желае.
Но присвояването на история е недопустимо, категорични са българските учени. Въпросът е как истината да стигне и до чуждестранните институции и университети, в които още от времето на Социалистическа Югославия се поддържат македонистични катедри, активно пропагандиращи изкуствения конструкт, наречен „македонски език“, под активното давление на Сърбия и влиятелните ѝ приятели. Кога нашата държава ще поеме отговорността за поддържането на българистиката в чужбина, която от утвърдена специалност в големи световни университети, днес е свита до курсове с незначителен брой студенти.
Чуйте аргументите на доц. Ана Кочева и доц. Татяна Александрова от Института за български език.
Няма напредък в работата на мултидисциплинарната експертна съвместна комисия на България и Северна Македония по спорните исторически и образователни въпроси, дори има връщане назад. Има ли напрежение и къде се корени то – възможни решения – коментират в..
От 2016 г. от 1 до 10 ноември международният фестивал Берлинска седмица на науката Berlin Science Week събира най-значимите световни учени и иновативни научни организации в столицата на Германия, за да празнува науката с около 30 000 участници...
Срещата между двете далечни наглед полета на изява се случва на територията на софийското 32 средно училище с изучаване на чужди езици "Св. Климент Охридски" в училищния клуб за философия и театър "Персефона". Актьорите са ученици от 10 и 11 клас...
Всички казваме остров Мадейра, но на място разбрах, че това е само най-големият от архипелага в Атлантическия океан със същото име. Разположен е на почти еднакво разстояние от Мароко и от Канарските острови, но всъщност е португалска територия. Поводът..
"Черно море е едно интересно море, ние дори не знаем колко интересна океанолигия има толкова близо до нас в Черно море. Това е място, където са се случвали много интересни климатични събития и в далечното минало и днес. Във Физическия факултет е..
Юлия Петкова представя във "Време за наука" книгата "Ана. Приказка за климата и околната среда" от Юстайн Гордер. Норвежкият писател, по думите на Петкова, е един от пионерите в популяризирането на сложни и абстрактни идеи и поднасянето им по..
В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" бе засегнат въпросът за възможността и предизвикателствата на живота по крайбрежието на..
38-ото издание на Киномания ще предложи 50 филма на любителите на качественото кино. Очаква се наситена програма от специални събития, премиери на..
Сезонният грип е едно от основните предизвикателства за общественото здраве всяка година, но за щастие съществуват методи за защита. Според д-р Александър..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg