Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

75 години от рождението на Катя Паскалева

Снимка: БГНЕС

Катя Паскалева е родена на 18 септември 1945 г. в Петрич, но цялото ѝ детство минава в Перник. Кариерата ѝ започва с участие в самодейния театър, където играят баща ѝ и негови приятели. 7-годишна е, когато играе момче – син на партизанин. Във ВИТИЗ я приемат през 1963 г. Тогава тя става част от имената, дали облика на българското съвременно кино и театър. За голямата си любов – Георги Божилов Слона – се омъжва малко преди да завърши театралната академия. 

Разпределена е в Добрич, Слона заминава с нея. После заминават за Пловдив и се смесват с местната бохема. Катя се снима гола в "Козият рог". С това тя става първата българска актриса, която застава пред камера без дрехи. Преди филма вече е снимала епизодични роли в "Понеделник сетрин", "Отклонение", "Скорпион срещу Дъга" и "Краят на песента" (по сценарий на Николай Хайтов). Именно Хайтов настоява Катя да изпълни ролята на Мария в "Козият рог", създаден по неговите "Диви разкази". Тази роля ѝ носи международно признание – освен наградата за женска роля в Панама и "Фемина" в Брюксел, тя печели и отличието за принос в развитие на световното кино в Карлови Вари.

"Аз много бавно и трудно навлизам в ролята, трудно я опипвам отвсякъде, докато стане моя. И след това много трудно излизам, след това ми е много мъчно. Така че мога да кажа, че никъде не съм играла дежурно." – казва актрисата.

Следват филм след филм. Стават над 50 в кариерата ѝ, а измежду тях са "Бялата одисея" (1973), "Голямата победа" (1973), "Мъже без работа" (1973), "Нона" (1973), "Спомен" (1974) "Иван Кондарев" (1974), тв сериала "На живот и смърт" (1974, "Вилна зона" (1975), "Катина" (1976), "Вината" (1976), "Лъжовни истории" (1977), "Матриархат" (1977) и др.

Вторият ѝ съпруг режисьорът Иван Росенов си спомня за нея: "Не приемаше халтури и никога не участва в скечове от естадата и развлекателното шоу." Двамата са заедно от 1979 г. Време за активната творческа работа на Катя Паскалева. Филмите "Слънчев удар" (1977), "Звезди в косите, сълзи в очите" (1977), "Всички и никой" (1978), "Бумеранг" (1979), "Бедният Лука" (1979), "Елегия" (1982), "Най-тежкият грях" (1982), "Равновесие" (1983).

За нея журналистът Георги Тошев пише в книгата си „Катя Паскалева. Жените в мен“: „Тя никога не успя да се види с очите на хората, които я обичаха. Нарича себе си „сгъната“. Самочувствието, за което толкова много мечтае през годините на своята успешна кариера, я посещава само на сцената и снимачната площадка. В живота е обикновена. Плаха. Понякога нерешителна и свита. Нищо в нея не издава таланта ѝ на филмова звезда. Играта е най-добрият ѝ приятел. Дива, интелигентна, гражданка, еснафка, самотница, момиче, старица или майка.“

В звуковия файл можете да чуете гласа на актрисата от Златния фонд на БНР.


 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Десислава Минчева и „Мъжете“ в ХГ „Владимир Димитров – Майстора“

Изложба живопис на Десислава Минчева, озаглавена „Мъжете“, се открива в Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“. Експозицията включва вълнуващи, великолепни портрети и изящни фигури. Десислава Минчева открива красота и предизвикателство в мъжката физика.  „Произведенията ѝ провокират съзидателните сили на човешката природа към размисъл,..

публикувано на 22.10.20 в 17:24
Илюстративно изображение

Спешно усвояване на останалите за 2020-а средства искат филмовите дейци

Филмовите организации подготвят писмо до Националния филмов център и Министерство на културата за необходимостта спешно да се вземат мерки по преструктурирането на останалите заради пандемията от коронавируса пари в НФЦ за финансиране на българско кинопроизводство.  Парите, останали от тази година, трябва да бъдат усвоени, за да не се връщат в..

публикувано на 22.10.20 в 15:52

Фотосветът на Тодор Славчев

Фотожурналистът Тодор Славчев успява да документира най-значимите събития и личности през българския 20 век. Кадрите му разказват за участието на България във Втората световна война, за Цар Борис III, за 9 септември 1944 година, за Народния съд, за Македония, за Стара София и други малки и големи градчета   и селца.  Архивът му е невероятна..

публикувано на 22.10.20 в 14:23

Отиде си писателят Александър Томов

Известният български писател и сценарист Александър Томов е починал на 76-годишна възраст в сряда сутринта, съобщи съпругата му Екатерина Томова.  Александър Томов е роден в София на 3 юли 1944 г. Завършва българска филология в Софийският университет „Климент Охридски“ през 1972 г. Член е на Националния съвет за радио и телевизия от квотата на..

публикувано на 22.10.20 в 13:01

150 години от рождението на Иван Бунин

Иван Бунин (1870–1953) е световноизвестен поет и белетрист, почетен академик на Петербургската академия на науките в секцията за изящна словесност (1909), първият руски писател, носител на Нобеловата награда за литература (1933). Първоначално пише публицистика и поезия, по-късно проза, най-вече къси разкази. Емигрира от Русия през 1919 г. и се установява..

публикувано на 22.10.20 в 12:44