След Деня на солидарност с учителите в ефира на Радио Франс, по повод жестоките убийства в Ница и Виена, поглед към българските медии. Имат ли те дълг към образованието, касаещ свободата на изразяване, културното многообразие, светското образование и равнопоставеността на вероизповеданията? Доц. д-р Иво Инджов, медиен експерт и преподавател, и доц. д-р Андрей Пампоров, социолог и преподавател, коментират в "Мрежата".
В дълг сме към образованието на хората
Алексей Пампоров: „Ние живеем в постмодерна ситуация, в която всички гледни точки изглеждат валидни и понякога, по един абсурден начин, медиите, опитвайки се да показват всички гледни точки, стават трибуна и разпространяват крайно неприемливи, престъпни понякога, изказвания и твърдения и това превръща медиите в заложник и медиатор на разпространяването на омразата.
Свободата на словото казва, че всички имаме право да сме тук и всички сме равнопоставени.“
Иво Инджов: „Действително отговорността на медиите е голяма, защото свободата на изразяване е много широка. По конституция и според медийните закони медиите трябва да информират за всичко. Свободни са да информират, стига да не нарушават гражданските права, да не застрашават националната сигурност и общественото здраве. Само че ние виждаме как в публичното пространство, в дигиталната епоха, имаме много актьори, не само медиите информират, анализират, интерпретират. Ние имаме куп други актьори като гражданските журналисти, блогърите, които по дефиниция вършат често много добра работа.
/…/Днес е много трудно да кажем, че медиите могат да вършат традиционната си роля от преди 20-30 години и да са пазачи на входа на публичната информация.“
Целия разговор можете да проследите в звуковия файл.
Платформата „Знам.бе“ – как се появи и каква е нейната цел? Какво могат да открият в нея учителите? Образованието трябва да бъде достъпно за всеки. Платформата „Знам.бе“ дава възможност на младите хора да открият качествено образование и бъдеща професия. Подкастът за учители "Знам.бе" продължава да набира голяма онлайн аудитория. Виктор Балабанов ,..
Какво не знаем за хипотерапията и как тя помага на деца със специални образователни потребности? Как любовта към децата, конете и природата могат да се съчетаят в помощно средство за родители, учители и деца? Ирена Методиева, клиничен психолог и психотерапевт, разказва повече в "Нашият ден": " Хипотерапията е научен метод, който все повече се налага..
Минимални осигурителни доходи и двата стълба на пенсионната система в България. Минималната заплата от 1 януари 2021 г. е 650 лева – с 40 лева повече в сравнение с изминалата година. С 10 на сто се увеличават бюджетните заплати. За цялата 2021 година са планирани средства за осигуряване на увеличението с 30% от 1 август 2020-а на заплатите в..
Великотърновският университет реализира амбициозен медиен проект „Медийната система и журналистическа култура в България“. Политологът и ръководител на проекта доц. Иво Инджов от ВТУ „Св. Кирил и Методий“ обяснява повече в "Нашият ден". " Ситуацията на медиите в България никак не е за завиждане. Има много проблеми, свързани с политически,..
Каква е изборната 2021 г. през очите на рожденика Светльо Витков, вокалист на група „Хиподил“ и председател на партия „Глас народен“. " Рождените дни са да се събереш с приятели... Иначе какво – да седнеш да плачеш ... Рождените дни след определена възраст започват да увеличават числото по начин, по който човек се замисля и трябва да се прибере вкъщи и..
Когато в края на 19 в. в София започва да се движи омнибусът, столичани бързо оценили неговите възможности. С този елегантен многоместен закрит фургон,..
„Не се страхува да се впуска в решаването на трудни задачи и го прави с жар“ – това казва за Елена Николова проф. д-р Георги Венков, зам.- ректор на ТУ..
Всяка книга с поезия на Цочо Бояджиев има своето вътрешно огнище, централна точка, носеща колона, върху която лежи капителът на думите. В последната му..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg