В петък (27 ноември) се отбеляза Световният петък без ценни кожи.
Той съвпада с Черния петък неслучайно – на този ден стотици хиляди продукти с ценни кожи стигнаха до потребителите. Много хора допринесоха за жестокостта към животните във фермите.
Заради доказания факт, че норките са разпространители на Covid-19, тази година животните в стотици ферми в Европа бяха избити по-рано от обикновено, но също толкова брутално – чрез газ или електричество.
Дания, Нидерландия, Франция, Гърция, Италия и Испания унищожиха близо 20 милиона норки в над 1200 ферми за кожи, заради риска тези обекти да се превърнат в резервоар за опасни мутации на SARS-CoV-2 – вируса на Covid-19. Според учените вирусът в норките мутира по специфичен начин, след това се предава върху хора – работници в тези ферми. Голяма е вероятността разработваните ваксини да не бъдат ефикасни към тази мутация.
Поредната кървава „реколта“от кожи и у нас е вече факт.
В най-голямата българска ферма за норки – до старозагорското село Маджерито – повечето от всички 130 000 норки в момента се убиват в газови камери. Законопроект за забрана добива на ценни кожи у нас е внесен в Парламента заедно с гражданска подписка, но досега управляващите отлагат гласуването повече от година.
На 27 ноември Националната гражданска инициатива за забрана добива на ценни кожи в България събра политици на онлайн Кръгла маса.
Ангажимент за край на фермите за кожи у нас поеха политици от партиите:
• Българска социалистическа партия,
• „Демократи за силна България”,
• „Зелено движение”,
• „Републиканци за България”,
• „Да, България”
• „Български съюз за директна демокрация“.
Позиции изразиха: Антон Кутев от БСП, Джема Грозданова от “Републиканци за България”, Борислав Сандов от “Зелено движение”, Кристина Петкова от ДСБ, Атанас Славов от “Да, България” и Георги Неделчев от Български съюз за директна демокрация.
Политиците поеха конкретни ангажименти за осъществяване на тази забрана, и ясно заявиха какви трябва да бъдат мерките на настоящото правителство за ликвидиране на негативните влияния от фермите за кожи, в т.ч. и от разпространението на Covid-19.
Многократно беше подчертана липсата на институционална воля от страна на управляващите за решаване както на вече доказаните проблеми, така и на най-наболелия за човешкото здраве проблем – разпространението на мутации на Covid-19 от ферми за норки.
„Въпреки различните си политически виждания, всички участници се обединиха около ангажимент за постигане на пълна забрана на фермите за ценни кожи в България. Като мотиви бяха изброени проблемите произтичащи от тези обекти: законовите нарушения, етичните и морални причини, проблемите с хуманното отношение към животните, общественото отхвърляне на дейността, екологичните проблеми, замърсяванията, рискът за биоразнообразието, вредата за местните общности, икономическата неустойчивост и не на последно място рискът за човешкото здраве от разпространението Covid-19 и други заразни заболявания.
Ще следим за изпълнението на дадените ангажименти. Няма да спираме да изискваме важната и адекватна реакция на управляващите. Искаме незабавно да се прекрати дейността на фермите заради риска за човешкото здраве.“ - Петя Алтимирска, председател на Сдружение КАЖИ – Кампании и активизъм за животните в индустрията.
Все още въпреки хилядите писма, изпратени от граждани до отговорните институции за незабавна забрана на фермите за ценни кожи в България, адекватни реакции няма.
За медиацията като способ за извънсъдебно решаване на спорове. Проф. Таня Йосифова – председател на Арбитражния съд при Българска стопанска камара, експерт по гражданско и търговско право, дългогодишен консултант на предаването, коментира темата в "Законът и Темида": "Медиацията е един от способите, чрез които може по доброволен път да се реше един..
Академия за учители в български неделни училища започна в София и продължава и на 20 юли. След това, от 25 до 28 юли, ще се проведат встъпителни обучения в рамките на Академии за учители в български неделни училища в предучилищен и начален етап. Домакин на инициативата ще бъде Френската езикова гимназия "Алфонс дьо Ламартин" в София, разположена на..
Много от нас са чували и посещавали рибарското селище Ченгене скеле до Бургас – едно живописно място, което привлича със своето очарование и автентичност. Наскоро, екипът на "Нашият ден" имаше възможността да посети Ченгене скеле на лодка, в компанията на човек, който е цяла легенда на Южното Черноморие – Тотко Ропотамски, известен и като..
Антон Митов е директор на Архивния фонд на БНР и дългогодишен колега в програма "Христо Ботев". Автор и водещ на предаването "Антон Митов представя". Преди 23 години той за първи път излиза в западноевропейска страна. Поводът – да посети Израел, с цел обучение, с полет през Нидерландия. "Израел е първата "западна" страна, която посетих...
В рубриката „Темите на деня“ на предаването „Нашият ден“ гостува Кристиян Доброславов – млад човек, който въпреки образованието си в Англия, избира да се развива в България. Разказвайки за живота си в Обединеното кралство и предизвикателствата пред младите хора, Кристиян сподели своите лични преживявания и мотиви за връщането си в родината...
На 24 юли 1901 г. е роден един от най-забележителните творци в българската култура – художникът Илия Бешков. Художник, но и майстор на словото, и..
Предстои шестото издание на Международния фестивал на музиката и изкуствата Jam on the River, което ще се проведе в село Дебнево, община Троян. Основател..
Номинираните художници за Наградата за съвременно изкуство "База" представят своите творби в изложба. В конкурса участват художници до 35 години. Жури..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
