Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Политици поеха ангажимент към забраната на фермите за ценни кожи у нас

Снимка: Ройтерс

В петък (27 ноември) се отбеляза Световният петък без ценни кожи.

Той съвпада с Черния петък неслучайно – на този ден стотици хиляди продукти с ценни кожи стигнаха до потребителите. Много хора допринесоха за жестокостта към животните във фермите.

Заради доказания факт, че норките са разпространители на Covid-19, тази година животните в стотици ферми в Европа бяха избити по-рано от обикновено, но също толкова брутално чрез газ или електричество.

Дания, Нидерландия, Франция, Гърция, Италия и Испания унищожиха близо 20 милиона норки в над 1200 ферми за кожи, заради риска тези обекти да се превърнат в резервоар за опасни мутации на SARS-CoV-2 – вируса на Covid-19. Според учените вирусът в норките мутира по специфичен начин, след това се предава върху хора – работници в тези ферми. Голяма е вероятността разработваните ваксини да не бъдат ефикасни към тази мутация.

Поредната кървава „реколта“от кожи и у нас е вече факт.

В най-голямата българска ферма за норки – до старозагорското село Маджерито – повечето от всички 130 000 норки в момента се убиват в газови камери. Законопроект за забрана добива на ценни кожи у нас е внесен в Парламента заедно с гражданска подписка, но досега управляващите отлагат гласуването повече от година.

На 27 ноември Националната гражданска инициатива за забрана добива на ценни кожи в България събра политици на онлайн Кръгла маса.

Ангажимент за край на фермите за кожи у нас поеха политици от партиите:
• Българска социалистическа партия,
• „Демократи за силна България”,
• „Зелено движение”,
• „Републиканци за България”,
• „Да, България”
• „Български съюз за директна демокрация“.

Позиции изразиха: Антон Кутев от БСП, Джема Грозданова от “Републиканци за България”, Борислав Сандов от “Зелено движение”, Кристина Петкова от ДСБ, Атанас Славов от “Да, България” и Георги Неделчев от Български съюз за директна демокрация.

Политиците поеха конкретни ангажименти за осъществяване на тази забрана, и ясно заявиха какви трябва да бъдат мерките на настоящото правителство за ликвидиране на негативните влияния от фермите за кожи, в т.ч. и от разпространението на Covid-19.

Многократно беше подчертана липсата на институционална воля от страна на управляващите за решаване както на вече доказаните проблеми, така и на най-наболелия за човешкото здраве проблем – разпространението на мутации на Covid-19 от ферми за норки.

„Въпреки различните си политически виждания, всички участници се обединиха около ангажимент за постигане на пълна забрана на фермите за ценни кожи в България. Като мотиви бяха изброени проблемите произтичащи от тези обекти: законовите нарушения, етичните и морални причини, проблемите с хуманното отношение към животните, общественото отхвърляне на дейността, екологичните проблеми, замърсяванията, рискът за биоразнообразието, вредата за местните общности, икономическата неустойчивост и не на последно място рискът за човешкото здраве от разпространението Covid-19 и други заразни заболявания.

Ще следим за изпълнението на дадените ангажименти. Няма да спираме да изискваме важната и адекватна реакция на управляващите. Искаме незабавно да се прекрати дейността на фермите заради риска за човешкото здраве.“ - Петя Алтимирска, председател на Сдружение КАЖИ – Кампании и активизъм за животните в индустрията.

Все още въпреки хилядите писма, изпратени от граждани до отговорните институции за незабавна забрана на фермите за ценни кожи в България, адекватни реакции няма.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
адв. Елка Пороминска (вдясно) и Анелия Торошанова

Предоставяне на правна помощ от адвокат на граждани със затруднено материално положение

В рубриката "Съвети на адвоката" на "Законът и Темида" адв. Елка Пороминска , председател на Асоциацията за жените адвокати и основен консултант на предаването, разяснява предоставянето на  П РАВНА ПОМОЩ от адвокат на граждани, които са със затруднено материално положение, за защита пред съд и извън съда. В Закона за правната помощ и Гражданския..

публикувано на 22.11.24 в 13:30
д-р Орлин Колев и Анелия Торошанова

Отново конституционни ребуси

Отново конституционни ребуси... Има ли срок, в който да се избере председател на 51-вото Народно събрание? Докога може да продължи първото заседание на парламента?  Гост на "Законът и Темида" е д-р Орлин Колев – консултант на предаването, експерт по конституционно право, преподавател в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" – коментира..

публикувано на 22.11.24 в 12:40

Румен Манов: Дарителството днес изглежда като наивност, но вярвам – идват по-добри времена

В навечерието на Деня на народните будители – 1 ноември Центърът за славяно-византийски проучвания "Проф. Иван Дуйчев" към Софийския университет получи ценен дар – средновековен славянски ръкопис от края на XVI век. Дарението е направено от д-р Румен Манов, дългогодишен благодетел на центъра и всеотдаен събирач на българското културно наследство...

обновено на 22.11.24 в 12:22
Мостът на Кольо Фичето в гр. Бяла откъдето стартира двудневния воден маршрут

225 години от рождението на Колю Фичето: Национални чествания в Дряново

През 2025 г. се навършват 225 години от рождението на легендарния български майстор-строител Колю Фичето. По този повод в Дряново, родния му град, ще се проведе мащабна културна програма, която ще продължи през цялата година. За нея разказа Иван Христов, директор на Историческия музей в Дряново, в ефира на "Нашият ден". Иван Христов обясни, че..

обновено на 22.11.24 в 11:30

Факти и художествената измислица – могат ли да съжителстват в изследователски контекст?

През 2024 г. излезе от печат научният сборник "Белетристиката в архивите. Подборът на факти и документи в научното изследване", издаден от Издателски център "Боян Пенев"  в София. Изданието представлява разширена версия на докладите, представени на едноименната конференция, проведена през 2023 г. Сборникът е плод на сътрудничеството между екипа на..

обновено на 22.11.24 в 10:47