Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Неравенства и политики на сближаване

Снимка: Pixabay

Неравенствата са обект на изследване и тези изследвания понякога пораждат политически механизми, насочени към това да бъде изправена кривата на неравенствата и те да бъдат преодолявани.

Много е спорно дали те се преодоляват ефективно и най-вече дали се преодоляват трайно. И дали, когато не преодолеем едно неравенство веднага, не сме в състояние да инициираме възникването на друго такова.

Но така или иначе в рамките на ЕС отчитането на неравенствата е довело до въвеждането на една трайна политика, по-известна като кохезионната политика на ЕС. Това е един от най-големите фондови механизми за подкрепа, които имат за цел изравняване на социалните икономически и политически неравенства между отделните страни-членки в ЕС.

Ако започнем от термина “кохезия“ трябва да кажем, че той не възниква в полето на политиката.

А по-скоро е заимстван от биологията. Тъй като първата употреба на термина е датиран към ХVII в. и той е свързан с определянето на особено между молекулярна сила, която държи заедно, в сцепление по между им, отделните молекули, които имат еднородни субстанции.

Тази идея за кохезията през ХХ в. вече влиза на полето на политическото и социалното и се появява хибридният термин “социална кохезия“, който иска да каже, че трябва да възникне механизъм, който да има характер на сила, която да държи свързани по между им отделните социални единици в отделните социални групи, преодолявайки съществуващите културни различия между тях, обосновани на произход, етнос, образование, пол и т.н.

Сближаването в ценностно и културно отношение на социалните единици се превръща в основен мотив за възникването на тази политика на сближаване или както я познаваме в днешно време “кохезионната политика“.

Кохезионната политика на ЕС изследва икономическите, социалните и териториалните различия и разпростира своите механизми за тяхното преодоляване в тези две посоки.

Чуйте Ивана Мурджева в звуковия файл.

Снимки: Pixabay


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Проф. д.н. Любомир Стойков и д-р Петър Шойлев след защитата на дисертацията.

Избрано: Българин на 88 години с докторантура: Петър Шойлев доказва, че никога не е късно

През август в  "Нашият ден" припомняме едни от най-интересните разговори, прозвучали в ефира на предаването. Сред тях е този с 88-годишния Петър Шойлев, наскоро завършил докторантура във Факултета по журналистика на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той доказва, че никога не е късно да се учиш и да се стремиш към нови върхове...

публикувано на 27.08.24 в 11:35
На път към Черни връх

129 години от основаването на Българския туристически съюз

Преди 129 години на Черни връх е основан Българският туристически съюз от Алеко Константинов. За заветите на Щатливеца  и бъдещето на планинския туризъм в България разговаряме с Лъчезар Лазаров – изпълнителен секретар на БТС. Организираното туристическо движение цели участниците в него да опознават България, като същевременно култивират в..

публикувано на 27.08.24 в 09:57
Най-малко двама души са били убити при руски ракетен удар по цивилна града в Кривой Рог.

Втора поредна нощ на руски удари с дронове и ракети в Украйна: Нови атаки по критична инфраструктура

За втора поредна нощ руската армия осъществява масирана атака срещу Украйна с ракети и дронове. Вчерашният ден бе белязан от удари по енергийни съоръжения и критична инфраструктура в най-малко 10 региона на страната. Ракетен удар в град Кривой Рог доведе до смъртта на двама души. Съединените щати осъдиха действията на Русия, като президентът Джо Байдън..

обновено на 27.08.24 в 09:48
Захарно сорго

Как се прави маджун от захарно сорго?

Как се прави маджун или петмез от захарно сорго? Фондация "Ботаника Лайф" съхранява традицията за производство – разказва в "Нашият ден" учредителят  Апостол Апостолов .   Маджунът изчезва в нашето съвремие, тъй като малко българи отглеждат захарно сорго и познават технологията за обработката му. В миналото в много села е имало маджунарни,..

публикувано на 27.08.24 в 08:55