Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Лили Маринкова: Коефициентът на интелигентност в НС е с няколко стъпала нагоре

Снимка: БГНЕС

С тържествено заседание започна работа 46-ото Народно събрание на 21 юли, сряда. Депутатите положиха клетва да спазват законите и да се ръководят от интересите на народа. След това прозвучаха и различните послания от парламентарно представените групи.

Днес НС изслушва Бойко Рашков и Янаки Стоилов по предложение на “Изправи се БГ! Ние идваме!“, които пък през седмицата смениха и своето име.

В днешния ден и президентът се среща с парламентарно представените партии за консултации.


Как видя седмицата споделя в “Нашият ден“ журналистът Лили Маринкова.

“Видях я доста оптимистично. Надявам се, че се случи една положителна промяна за Народното събрание. Това, което може със сигурност да се каже е, че има разногласия и спорове, но със сигурност коефициентът на интелигентност е с няколко стъпала нагоре.

За това дава увереност и едно ново цяло поколение от всички посоки, които могат да бъдат видени не само чрез ИТН. Но дори и младите – Явор Божанков, Крум Зарков от социалистите. Да не говорим  за „Изправи се БГ! Ние идваме!“, които се наложиха.

Прави впечатление, че е увеличено това “мъртво блато“, което представляваше послушното мнозинство на ГЕРБ. И заедно с пребиваването на служебния кабинет при откриването на НС виждаме една съвършено променена обстановка.

Даже тези, които обичайно пребиваваха в медиен комфорт като Тома Биков, вече имат крайно нелепо поведение.

Идеята на Борисов да направи народни представители бившите министри на вътрешните работи, които трябваше да си преговорят полицейското насилие от миналата година, ги изложи в съвършено реалистична, но и много смешна светлина.

Чухте, че Младен Маринов дори изговори, че  - “политическата употреба на полицията е нещо нормално“. Представете си за какъв манталитет става дума и колко дълго тези хора бяха търпени.

Разделителна линия

Предстои новите партии да се утвърдят. Да изживеят тежък момент на катарзис за себе си.

Виждате понякога каква нелепост се получава на пресконференция – как се изложи Филип Станев. Това е едно ново положение, не е медията, в която си бил в изключително комфортно състояние.  Ти си на показ и си човек, който трябва да държи сметка за всяка дума и решения – това е трудна работа.


ВСС отхвърли с 12 на 8 гласа искане за освобождаването на Гешев

Говори се за това и самият Иван Гешев го изговаря, че това се отнася към ВСС като един процес на делегитимиране. Бих казала, че това е една морална ерозия на неговото обкръжение и на тази част от ВСС, които се обявиха за негов щит.

Иван Гешев от миналата година пребивава в известна морална криза. Тази ерозия заразява всичко и се отразява крайно зле на действията на прокуратурата.

Това, че ВСС не допусна процедурата по отстраняването е един крайно нелеп опит да се заличат сериозните разговори и изясняването на фактологията.

Гешев остава заложник на кризата от много по-далечно време като наблюдаващ прокурор за разпада на КТБ и от там действията му по неговата крайно неблагоприятна роля да брани Борисов и да се превърне в слуга на Пеевски го дискредитират. Да бъдеш в състояние на морална криза, пребивавайки на това високо място е недопустимо.

На това ще се сложи край и както чувам гласове – никога вече главният прокурор няма да живее в такава ситуация на безнаказаност. Опитът на Съвета е всъщност да не се допусне разговор по същество.

Следващата стъпка, която ще бъде интересна за мен е как медийните слуги ще се обърнат и ще имат едно променено лице, нещо което сме наблюдавали многократно.


Протестът на медици от “Пирогов“

Това е един вид реакция, която е част от една много по-дълга аномалия в тази сфера. Тя не може да бъде заличена бързо. Това, което наложи епидемията, паниката и трагедията покрай Covid  беше, че имаше свръх внимание покрай тези централни болници, което не трябва да бъде така. Самата система е болна според мен.

Чуйте Лили Маринкова в звуковия файл.

Снимки: БГНЕС


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Виртуални игри: Наистина ли са вредни?

В рубриката "Време за наука“ на предаването "Нашият ден" Никола Кереков подчерта някои неочаквани ползи от компютърните игри, като постави в центъра на вниманието си широкия спектър от аспекти, които обхваща тази индустрия. Подчертавайки, че гейминг индустрията е истински мастодонт, Кереков изтъква значителните печалби, които тя генерира...

обновено на 23.04.24 в 13:24

Стоян Ставру: Близостта до човека формира мнението за правата на даден вид животно

Нашият вид Homo sapiens има невероятно влияние върху биомасата на планетата. При това, докато човешката популация съставлява само 0,01% от общата биомаса на Земята, е впечатляващо как той е оказал толкова голямо влияние върху екосистемата. Според последните изследвания, водени от международни научни екипи, човешкият вид е причинил значително..

обновено на 23.04.24 в 12:27
Александър Кашъмов

Свободата на словото и достъпът до информация – какво е новото?

Световният ден на книгата и авторското право е повод за сериозно размисляне за свободата на словото и достъпа до информация . В ефира на "Нашият ден" гостува адв. Александър Кашъмов, чийто ангажимент по отношение на правата на човека и свободата на изразяване е безспорен. Кашъмов подчертава значението на свободния достъп до информация за..

обновено на 23.04.24 в 11:08

Антон Митов представя: българския диджей Dr. Feelgroove

Dr. Feelgroove (д-р Фийлгрув) е диджей и продуцент. Той започва да миксира музика през 1993 г. и от тогава тя играе ключова роля в живота му, а партитата в клубове и работата в студио са неговата сцена за изява. Антон Митов за по-кратко и по-пряко преминава през Мианмар, Индия и Куба, за да попита своя гост може ли диджейството, освен да забавлява,..

публикувано на 23.04.24 в 10:03

Конкурсът "Граждански будилник" – среща между екоактивизма и изкуството

Според тревожните данни днес над 55% от хората на планетата живеят в  градове, като превръщат градската среда в основен свой хабитат. Очаква се до 2050 г. този процент да се увеличи до 68%. България не прави изключение от тази тенденция. С бързото застрояване и липсата на устойчиви решения природата в градовете все повече остава на заден план,..

публикувано на 23.04.24 в 09:18