Агенцията за българите в чужбина – 21 години по-късно

На 1 октомври 1992 година е учредена Агенцията за българите в чужбина, чиято основна задача е била да успее да установи колко и кои български граждани живеят извън България. По-късно след приемането на Закона за българите в чужбина от 2000 година дейността и задачите на Агенцията се променят.

Има ли необходимост от подобна институция – е това, което много хора се питат?!

Непосредствено след създаването си Агенцията е изпитвала трудности да се потърси връзка с наричаните дотогава “невъзвращенци и емигранти“, разпилени по всички точки на света. Тя е трябвало да убеди нашите съграждани в чужбина, че вече не носят клеймото „невъзвращенец“ и че могат да идват по всяко време в родината си. Но това е било в края на ХХ в.

Сега българите от чужбина сами си организират културни дружества, създават си медии, дори си организират избори. Голяма част от дейностите им обаче са със съдействието на Агенцията.

Независимо от различните ѝ задължения, основната ѝ дейност все пак е да подпомага издаване на документи за българско гражданство – да бъде първата спирка по пътя на придобиването на български паспорт или двойно гражданство – от държави извън Европейския съюз, като Северна Македония, Молдова, Украйна, дори и Бразилия и Аржентина.

Специално се набляга на начините на придобиване на български документи.

Според зам.-председателя Димитър Владимиров тези правила са все още доста неуточнени в настоящия закон.

Именно наличието на „пробойни“ в Закона за българските граждани в чужбина позволиха раздаването на паспорти на около 140 хил. македонски граждани, които още не са доказали български произход, но вече са с двойно гражданство и дадоха повод на някои медии в югозападната ни съседка да коментират, че “българските документи се раздават като топъл хляб“.

След промените в закона от месец март тази година нещата са доста променени, но все пак има още възможности за създаване на точни и коректни правила за придобиване на българско гражданство.

Чуйте в звуковия файл.