Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Губим ли се в преводите на книгите, които четем?

| обновено на 07.06.22 в 16:27
Снимка: БГНЕС

Дали професионалните преводачи изпълняват своята мисия? Преводаческата дейност се смята за най-трудната, защото за нея се изискват творческа мисъл и въображение. За разлика от другите видове преводи, при художествената литература трябва не просто да се предаде основната мисъл на текста, но и да се отрази авторският стил, неговото естетическо виждане, атмосферата на текста, както и хуморът, настроението. 

Трудът на преводача се преплита тясно с изкуството. Отличното владеене на език не е достатъчно, трябва и писателски талант, който се развива с години. Големият въпрос е дали професионалният преводач изпълнява точно мисията си и дали превежда правилно заглавията на книгите? 

В "Нашият ден" д-р Антон Каро, неврофизиолог, методист-сугестопед, експерт по хуманни педагогики, коментира колко лесно можем да се изгубим в превода. 

Разминаване между превод и смисъл лесно може да обърка читателя, когато говорим за детски книги. Измислянето на нови думи, за да се търси оригиналност, води до нелепи интерпретации. Например "Приказки от селвата" ще обърка децата, защото правилният и издържан превод на български ще звучи "Приказки от джунглата", посочва Каро. Тази детска книжка е написана в далечната 1918 година от Орасио Кирога, определян за един от основоположниците и признат класик на латиноамериканската литература.

"Българите са с намаляваща грамотност в един все по-грамотен свят. Те не могат да работят с контекст, той се появява, когато към едно изречение добавим второ“, казва Антон Каро.

Самото четене на срички спомага за функционалната неграмотност. Децата се учат да произнасят думите механично, без да се замислят. В продължение на три години те обработват четенето, докато то се превърне в изразително. Детето трябва да разпознава текста, за да може да го украси емоционално. Представяте ли си четири години, да се учите да четете? Не е вярно, че децата се научават да четат до края на първи клас, допълва Каро. 

Вчера от от Министерството на образованието и науката оповестиха, че 88% от децата, явили се на матурите след 4 клас, не могат да обяснят смисъла на думата "пожарникар“. Антон Каро твърди, че в подобен анализ се посочва, че: "Учениците са по-добри по български  език, отколкото по математика. Това звучи като крокодилът е повече зелен отколкото дълъг" .

Целия разговор с Антон Каро можете да чуете в звуковия файл. 


По публикацията работи: Наталия Маева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Божидар Александров и Филип Буков

Филип Буков: Обществените личности трябва да служат на обществото

Живеем насред бързо развиващи се технологии, крайни социални нагласи, влияния на глобални тенденции, променящи възприятията и взаимодействието ни със света. За културата на младите българи, за живота на сцената и извън нея и за влиянието върху следващото поколение в "Нашият ден" разговаряме с актьора Филип Буков . Буков е познато лице от..

публикувано на 12.12.24 в 11:07
Божидар Александров, Владимир Богданов и Олег Степанов (от ляво надясно)

The Balkan Theatre Factory празнува една година със 100 билета от сърце

Как се създава достъпна театрална среда за деца в неравностойно положение – разговор с режисьора и сценограф Олег Степанов и с актьора Владимир Богданов от театралната компания The Balkan Theatre Factory . The Balkan Theatre Factory подкрепя достъпа на деца в неравностойно положение до театъра чрез инициативата "60 от сърце", която..

публикувано на 12.12.24 в 10:12
Гергина Дворецка

Лирични сезони с Гергина Дворецка

Гергина Иванова Дворецка e журналистка и поетеса, родена в София. Завършва Софийската гимназия с преподаване на френски език и българска филология в Софийския университет "Свети Климент Охридски”. Още като студентка започва работа в тогавашната "Младежка редакция" на програма "Христо Ботев". Целият ѝ професионален път е свързан с БНР.  Още през 1990..

публикувано на 12.12.24 в 08:50

Соцбохемството е с мирис на море

В нашата история, но и в световната такава, артбохемството е особен фактор. Соцбохемството беше и проява на стихиен хедонизъм в творческите среди, но и акт, понякога, на свободомислие и еманципация от идеологическите канони. Говорим за всичко това въз основа на културния и творческия живот във Варна през десетилетията на социализма. Повод е и книгата..

публикувано на 11.12.24 в 20:52

Хуманистичната фотография на Гаро Кешишян

Документалната изложба "Строителни войски" на фотографа Гаро Кешишян изследва темата за рядко коментираната държавна практика от близкото минало – трудовата повинност в България. Експозицията включва 92 фотографии, заснети в периода 1983 – 1995 г. и създава образно пространство за емпатия и лична връзка със служещите в Строителни войски, разкривайки..

публикувано на 11.12.24 в 17:10