Едва ли можем да очакваме младите да излизат от училище с добра езикова култура и задоволително владеене на българския книжовен език, ако самите учители не са получили достатъчно знания за съвременния български език в университетите. Това означава, че бъдещите педагози и учители по български език трябва да имат достатъчно часове по предмета и че лекциите и упражненията им трябва да се водят от квалифицираните специалисти от катедрите по българки език.
В момента това не е така. В петте големи държавни университета – Софийския, Пловдивския, Великотърновския, Шуменския и Югозападния – ситуацията е сходна. Часовете за обучение по български език са крайно недостатъчни, а решението дали те да бъдат водени от специалистите от българистичните катедри, или не е оставено на самите университети, тъй като профилът на специалиста по български език във висшите училища не е законодателно ясно очертан. Липсват и единни минимални държавни изисквания за необходимия брой часове по български език при подготовката на бъдещите учители. Учените от българистичните дисциплини се чувстват ощетени и по отношение на публикациите в научни издания. От една страна, авторитетните международни издания са предимно на английски език, което прави практически безсмислено публикуването на изследвания за българския език. От друга страна, е абсурдно да се очаква експертна оценка за приноса в българистиката от чужди или международни организации, тъй като българистиката логично се развива и поддържа на най-високо равнище в България. Липсата на подкрепа и грижа за издигане на авторитета на български издания и форуми от страна на държавата демотивира и малкото чуждестранни българисти да публикуват и да се развиват в областта на българистичните науки.
Тези и още проблеми обсъдиха преподавателите от катедрите по български език в петте държавни университета на национална кръгла маса под надслов "Българският език в глобализиращия се свят“, организирана от Великотърновския университет. Учените се обединиха около обща декларация до държавните институции, в която изразиха и загрижеността си от неглижирането на официалния ни национален език и ниското равнище на езикова култура включително и на държавните служители.
Позицията и предложенията на университетските преподаватели представиха в предаването "За думите" проф. Мария Илиева, ръководителка на Катедрата по съвременен български език във Великотърновския университет, проф. Красимира Алексова от Софийския университет и доц. Теофана Гайдарова от Пловдивския университет.
Снимки – ФБ профил на проф. Мария Илиева
"Микровълновата физика не е свързана само с микровълновата печка, това е най-съвременният метод за комуникация. Всичките устройства, които ни позволяват, разхождайки се, да общуваме, използват микровълнови технологии за връзка с мрежите. Приложенията са все повече и по-интересни, те се развиват непрекъснато, както и новите мрежи от шесто..
Използвахме тази позната и поизтъркана фраза като отправна точка в разговора с д-р Нейко Нейков, невролог и специалист в сомнологията. Съвременният живот се превръща в кошмар за много хора и едно от неговите негативни последствия е нарушеният сън, липсата на достатъчно време за възстановяване на тялото и на душата. Бързаме за работа или да..
Темата не се обсъжда често, но това не я прави по-маловажна от академичните резултати например. Впрочем те са доста зависими и от равнището на стрес и душевното състояние на участниците в образователния процес. В момента децата са изключително претоварени с учебен материал, ангажирани са със странични дейности, готвят се за „съдбовното“..
Албена и Павел Благеви са се издигали до селенията на боговете – планината Олимп. Оказа се, че макар да е с няколко метра по-нисък от Мусала, нейният връх Митикас никак не е лесен за покоряване. Дори от планинари с опит като семейството. То от десетилетия живее в щата Юта, а след пенсионирането си запалено катери планини. И двамата са много..
Физиката за доц. д-р Станимир Колев никога не е била лесна наука, но пък всеки, който се занимава с нея, буди уважение сред останалите. "Плазмата – това е четвъртото агрегатно състояние в природата. След нагряване на един газ до висока температура вътре в него се получават много йони, електрони и неутрални атоми и молекули, които имат вече..
Кой има интерес от грубото и агресивно поведение на политици срещу журналисти, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Евгений Кънев ,..
Албена и Павел Благеви са се издигали до селенията на боговете – планината Олимп. Оказа се, че макар да е с няколко метра по-нисък от Мусала, нейният връх..
На 6 ноември публиката в Студио 1 на Радиото в София ще се наслади на музикална приказка за различните лица на един от най-чувствените инструменти в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
