Откакто имам съзнателни спомени, така наречените "ученически бисери" се радват на всенароден успех. Голям смях пада, особено около кампаниите по кандидатстване в гимназия или университет, а сега – национални външни оценявания. Приемам тези шеги и закачки почти като лични обида. Не заради самите бисери, а заради перверзното забавление с тях. Не стига, че клетите български деца са подложени на едно не просто остаряло и безрезултатно, но и вредно обучение по български език и литература, ами търпят и присмех заради логичните му резултати. А обучението по БЕЛ е такова не заради учителите, които в повечето случаи добросъвестно и всеотдайно вършат работата си, а заради системата, която вече десетилетия не желае да се промени.
Защо това е така? Най-краткият отговор е – заради страх от предприемане на решителни промени, които може да не бъдат разбрани от широката общественост и заради много прозаични финансови изгоди от съществуващата образователна машина с частните уроци, лъскавите учебници, усвояването на средства за безсмислени проекти и стратегии. Ако това ви звучи крайно, прочетете пак няколко от последните ученически бисери, обърнете внимание на субтитрите на филмите, на рекламните текстове, дори на книгите, често издавани без намесата на редактор и коректор, заслушайте се в речта на публични личности и уви, колеги, и може би ще се съгласите, че нещо много съществено не е наред с обучението по български език и традиционно свързаната с него литература. А дори не споменавам огромния брой български деца, които излизат функционално или буквално неграмотни или отпадат от училище заради несправянето с българския език.
В рубриката "Всичко за образованието“ е разговорът със Зорница Христова, преводачка, писателка, издателка, водеща на работилници по творческо писане за деца и майка. Повод са ученическите писмени текстове, включително и изпитните жанрове, и огромното им разминаване с възможностите, интересите на младите и със самата идея за творчество, свобода на мисълта и любов към словото и литературата.
Защо владеенето на правилен, богат книжовен език се "доказва“ чрез писане на наукообразни литературни теми? Неизбежно ли е свързването на обучението по български език с литературата?
"По-скоро нещата са противоположни… Дотук съм преживяла две матури, както и няколко години обучение по литература, което беше изцяло обърнато към подготовката за съответната матура и това, което чувахме покрай тази подготовка, звучи чудовищно за всеки човек, който се занимава професионално с литература и, не дай боже, я обича, за всеки, който се опитва да научи детето си да чете, да разбира, да откликва, да позволява на авторите да "разговарят“ с него и то да осмисли, да намери нещо от себе си и за себе си в своите четива. Имаше периоди, в които съм виждала как същото дете, на което съм вадила книги от чантата, за да не чете в голямото междучасие, беше на път да намрази предмета. И това е напълно логично, защото така се чувства човек, когото карат да лъже.“
За жанра "теза“
"Смисълът на тезата е да бъде това, което искаш да кажеш, твоето мнение. Да го кажеш просто, да го кажеш ясно и това да бъде наистина твоето становище по въпроса. А след това да се аргументираш… А на практика не е позволено да кажеш това, което мислиш, тъй като има конкретни фрази, конкретни ключови думи, които трябва да бъдат използвани в тезата и те са предзададени. И цялото обяснение при подготовката е, че проверяващите ще търсят и ще проверяват за наличието на съответните ключови фрази. Ами ако човекът не мисли така, ако има друго мнение? Още повече, тези фрази са с извинение допотопни, те не са се променили от началото на 80-те… Неуважение към нашите класици е да продължаваме да говорим за тях с едни и същи зле скалъпени клишета… сякаш никой не може да ги види достатъчно ясно и достатъчно самостоятелно, сякаш те са изгубили изцяло своята способност да въздействат и за тях могат само да се възпроизвеждат готови щампи. А точно това се иска при изпитната теза.“
Ако владеенето на правописа, пунктуацията, богатството на речника може да се оценява с точки, може ли и трябва ли литературата, която е изкуство, и по-точно отношението, мнението за нея, мислите, които поражда дадено произведение, да се оценяват?
"Принципно може, разбира се, това се учи във филологиите. Способността за анализ, разбиране може да бъде оценена, съвсем друг е въпросът, че в случая не се прави това. В случая освен евентуалната грамотност и способността да се пише подредено се оценява не толкова умението за анализ, колкото умението за възпроизводство на правилните идеологически решения. За съжаление литературата си остава изключително силно идеологизиран предмет и това си личи по периодичните скандали, които са свързани с достатъчното патриотично съдържание на онова, което се учи в клас… От една стана, матурите по литература са под влияние на самия идеологизиран процес на обучение, от друга – изискването за стандартизация на проверката води до абсолютна механичност на съдържанието им, до убиване на човешкия елемент, а все пак литературата се пише от хора и се чете от хора.“
Може ли творческото писане да е противоотровата, това, което може да влюби децата в литературата, да ги привлече към писането, да им позволи да се изразяват свободно, да имат оригинална мисъл?
"Аз не знам доколко може да е успешно като противоотрова. (В работилниците по творческо писане) обикновено най-вече идват деца, които все още не са минали през тази месомелачка – в начален курс и ранна прогимназия. Иначе съвсем естествено може да се учи и развива езикът през това, което самото дете има да каже, а те има да кажат, бога ми, много неща. Играта, удоволствието от измисляне на собствена история, много често обща история заедно с други деца, начинът, по който могат да се въодушевяват, когато измислят собствен герой и характерът му придобива все по-голяма плътност. След това могат да си въобразят не само как изглежда и какво би говорил…, но могат да стигнат до това как говори, как речта отличава един герой от друг, да обърнат внимание как думите, начинът, по който ги използваме, показват кои сме… и всъщност чрез подобна игра много лесно могат да влязат в дебрите на стила…“
Възможно ли е това да се случи поне до някаква степен в стандартното училище?
"Мисля, че би могло, разбира се, има страхотни учители и много бих се радвала те да не бъдат оценявани по резултатите от матури. Защото това в момента, особено с последната промяна, според която финансирането на училищата зависи от представянето на матурите, кара все повече директори да натискат учителите да приемат за свой приоритет именно матурите и това ужасно зле се отразява на свободата, която имат да постигнат някаква човешка връзка с децата и между тях, и между децата и книгите.“
Чуйте повече от звуковия файл.
Снимка – БГНЕС
Вече 12 години в Бургас се отбелязва специалният зимен празник на Атанасовското езеро и се празнува неговия имен ден на 18 януари – Атанасовден. Различни прояви всяка година привличат интереса на гражданите – полумаратон "Атанасовско езеро", викторини, книгата "Полет в солта", наблюдения на птици, телевизионни участия и други...
Опитайте се да обуздаете завистта си, когато научите, че през последните три месеца журналистката Мира Баджева е обиколила Земята два пъти и малко. Сметката е проста. Според НАСА обиколката на нашата планета е 40 075 км в най-широката ѝ част при екватора, а Мира е навъртяла 87 000 километра предимно из Африка и Азия с щипка Канарски острови за..
Въпросът е напълно реторичен, но явно трябва да се зададе заради шума, който се създаде около едно синдикално изявление и повърхностното заиграване с реалните и много дълбоки проблеми в българското средно образование. На 10 януари синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" оповести приоритета си за годината – и той е един – възпитанието, което..
Хладно оръжие от българското Средновековие показват в НАИМ-БАН. Изложбата представя над 120 експоната от 29 музея, обявява директорът на Националния археологически институт с музей при БАН. Експозицията ще продължи до 30 септември 2025 г. Едната от идеите е да бъде един от акцентите през юли по време на сесиите на ЮНЕСКО в България. "Целта..
В Историческия музей в Дряново се открива изложба с акварелни творби на арх. Белин Моллов. С нея се дава начало на Националното честване, посветено на 225 години от рождението на възрожденския майстор-строител Колю Фичето. Честването е организирано от Община Дряново и Исторически музей - Дряново, под патронажа на Министерството на културата...
Защо фашистките и нацистките настроения стават все по-приемливи и често са бъркани с "консерватизъм" и как войната срещу реалността се задълбочава,..
"Когато започва война, думите стават излишни, нужни са действия", четем на корицата на "Речник на войната" – силна и трагична книга, разтърсваща, както..
Драматичният театър "Апостол Карамитев" в Димитровград възражда на сцена спектакъла "Лазарица" по прочутата пиеса на Йордан Радичков. На 27 януари..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg