Психологическата война е тази, която не може да изправи никого пред военен трибунал, но нанася непоправими щети. Защо? Какво означават специалните информационни операции и как те оставят траен отпечатък върху мозъка на потребителя и емоциите му? Кои са информационните инструменти, които поддържат режими? Кои са целевите групи, върху които се упражнява това въздействие? Как се манипулира значението на понятията? Как се предизвиква недоверие?
Разговор в предаването "Мрежата" с доц. д-р Михаил Околийски, специалист по психично здраве и експерт към СЗО.
Коя е войната, която не може да те изправи пред военен трибунал
"Смятам, че това е войната за човешкия ум. Това да манипулираш малкия човек е щетата, вероломното действие, което много рядко бива изправено пред съд, но нанася много големи поражения. В Библията е написано, че един от големите грехове е да се лъжат малките хора, а в България това е някакъв вид спорт от страна на много институции, включително и на медийните, които безкритично и без да има някакъв механизъм, който да ги възпре, разпространяват фалшиви новини и дезинформация. Наблюдаваме това от много години, но се прояви много явно по отношение на борбата с Covid 19 и сега с украинската криза. И под овчата кожа на представянето на другата гледна точка, на така наречения "плурализъм в медиите и в информационното пространство“, много се злоупотребява с истината, макар истината да е една и това трябва да е знайно, и срещу нея се представя алтернативна, хибридна истина, която бива представена като другата гледна точка. Ние от СЗО участваме в една коалиция, създадена от ЕК в България, за борба с дезинформацията и си партнираме и с други институции, и тези неща са доста добре разкрити и са представени теоретично как се сглобяват подобен тип фалшиви твърдения /…/ и как се заплаща за това. Това в много от страните е разкрито и се преследва.“
Нищо неподозиращи граждани – проводниците на пропагандата
"Има специалисти, които помагат как манипулативно и най-подвеждащо да бъдат представени определени тези и за съжаление те са въвлечени в подобен тип занаят, защото без помощта на опитни медийни експерти по психология не може така добре да се дръпнат тези струни, да кажем, на българската душа, които са свързани с историческия спомен за Русия и след това със социалистическата носталгия, така че да може максимално да се олекотят общите ни европейски тези и ценности и да се настани скепсисът./…/ Това касае, според мен, и националните медии, които безкритично публикуват интервюта с Путин или други диктатори от неговото обкръжение без никакъв контекст.“
Умелите пропагандатори и обектите на техните операции
"За тези послания има различни таргетни групи. От една страна, това е таргетната група на по-възрастните хора, които много добре помнят, че в съветския блок не е било толкова искрящо и блестящо, но те са били млади, кръвта им е кипяла, тогава са се запознавали със съпругите си, с момчета и момичета, и този спомен води до идеализиране на онова време. И по тази линия, според мен, се прави много, за да се обясни колко е било хубаво тогава и колко много е направено за България от страна на СИВ и на Съветския съюз. От другата страна – са младите хора, които по никакъв начин не получиха нужното образование в училище, за да разберат аспектите на тоталитарната държава./…/ Тези млади хора не знаят какво се е случвало в онези години и за тях звучи добре, че тогава е имало по-малко престъпления, което също е отхвърлено като теза, но продължава да се внушава, че животът е бил по-сигурен, по-спокоен, че образованието ни е било по-добро и че българските ученици са били най-умните в света, точно както съветските часовници са били най-бързите часовници в света. И така тези хора биват бавно, бавно манипулирани.“
Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.
Наташа Маринова е специалист по околна среда и управление на природните ресурси, но и градинар, сред основателите е на "Споделена зеленчукова градина" в София и "Градски фестивал на семената". Тя е преподавател и изследовател в университета на Вагениен, Нидерландия, където са и първите ѝ опити с пермакултурна градина. Наташа е и автор на..
Дизайнерът Симона Котева разказва за изработката на мебели с иновативни дизайни от смола, както и единствени по рода си свещи с огромни размери. След образование във финансите решава да последва сърцето си. Когато вижда на почивка огромни свещи, които я впечатляват, това е моментът, в който решава да се занимава с тяхната изработка и изкуството..
От последните 10-15 години насам, живеем във време, в което повечето хора по света страдат не от недостиг на храна, а от прекаляване с нея. Свикнахме на изобилие и разнообразие в хранителните продукти, каквото предишните поколения не са познавали. Но възниква въпросът: идва ли краят на тази ера на изобилие? Нарастващият брой новинарски емисии, свързани..
На 7 октомври, в Националния исторически музей, се проведе международният форум "История и бъдеще – световно културно наследство на България и Италия". Това беше второто издание на събитието, което се състоя след успеха на миналогодишния форум. Както и преди, събитието събра множество приятели и съмишленици, включително представители на..
Как започва учебната година за фондация "Заедно в час" , която се стреми да осигури качествен достъп до образование за всяко българско дете – разговор в "Нашият ден" с изпълнителния директор на фондацията Траян Траянов . Качественото образование развива умения и нагласи у децата, които биха ги направили автори на своя живот, а не потребители..
В рубриката на предаването "Мрежата" "Въпреки мрежата" по програма "Христо Ботев" Никола Тулечки , лингвист, експерт по данни в "Онтотекст", част от..
Драматичният театър "Стоян Бъчваров" във Варна посреща месец октомври с премиера на постановката "Както ви харесва" и откриване на сцена "Филиал"...
Какво се случва в секундите живот между два кадъра? Там, където разноликият, чаровен, конфликтен, но и все пак любим свят на родната ни кинематография се..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg