Петър Дънов: За душевната борба между доброто и злото

"Първите 33 години от живота му не са толкова известни. Но, все пак на рождения му ден можем да повторим отново. Ражда се в дълбоката периферия на Турската империя в семейството на Константин Дъновски и Добра. Събират се два изключително интересни потока на хора с възрожденски дух и такава широта, каквато и днес още не можем да си представим, че съществува", споделя Галина Герасимова.

Дънов е трето дете на свещеник Константин Дъновски на Добра Георгиева. Негов дядо по майчина линия е чорбаджи Атанас Георгиев, български възрожденски поборник за църковна независимост, който, заедно с Иларион Макариополски, пътува до Цариград, за да участва в дебати и битки за независима българска църква. Баща му става първият български свещеник във Варна, който си позволява на чист български език да води службата. И за това е бил преследван от гърците.

Бащата на  Дънов го записва в методистко евангелско училище в Свищов. Петър Дънов заминава за САЩ през лятото на 1888 г. и през септември се записва за студент в посочената Методистка теологическа семинария „Дрю“ в град Медисън. През есента на 1892 г. се записва в Теологическия факултет на Бостънския университет, защитава дипломната работа "Миграцията на германските племена и тяхното християнизиране“ и се дипломира през юни 1894 г. През юли постъпва в Медицинския факултет на Бостънския университет, но искат да се върне в България и да вземе документ за завършен кратък курс по обща медицина.

През 1895 г. Учителят се завръща в България и се установява във Варна. Първата лекция, която държи отново във Варна, е за науката и възпитанието.

Тези две колони – наука и възпитание – в последствие стават целия му живот. Всъщност това, което прави до края на живота си, е да образова и да възпитава", допълва Галина Герасимова.

Тежката болест е преломен момент в живота на Учителя. Ето какво той пише, че преди нея е чел религиозните книги на баща си, но "не е следвал истината“, чувствал е "душевна борба между добро и зло“.

"Стоте години са срок, в който се вижда дали е от Бога или не, защото, ако има живот повече от 100 години, то няма как да не издържи. На 24 февруари 1922 година Учителя открива Школата, която в последствие става два класа – младежки и общ клас. В продължение на 22 години всяка сряда и петък Учителят държи беседи. Дава много задачи, домашни. Много реферати са написани. Тези 22 години са с идеята, човек да изгради качествата на новото съзнание", посочва Галина Герасимова.

Едно от упражненията на Учителя изисква за една седмица да се опитате да не мислите нищо отрицателно и да си записвате с едни плюсчета и минусчета, каква мисъл кога ви е минала през главата. Ако не можете го направете поне за един ден и продължавайте да говорите. В края на беседата, казва, опитайте се поне за няколко часа", припомня Галина Герасимова.

Снимки - Общество Бяло братство