Историята като предмет – как да изкушим младите?

За предизвикателствата в преподаването на история, както и подходите, които отключват интереса към историческата наука, и как се градят трайни знания – в "Нашият ден" разказва Мария Николова, дългогодишен преподавател по история в 138-о СУЗИЕ "Проф. Васил Златарски" в София. През 2011 г. тя създава клуб "Историк", като си поставя три основни цели – да отразява работата на учениците в учебните часове по история и извън тях, да разпространява знание и разбира се, да запали, разгори и поддържа любовния огън към историята у всеки.

"През изтеклата учебна година 2021/2022 г.  за първи път завърши випуск, който е с профилирана подготовка. Това са ученици, които избраха в 10-и клас да изучават профил "История" през следващите две години на обучение. В тези профилирани модули, които те изучават, се поставят акценти и се изучава история на доста задълбочено ниво – политическата, обществената и културната история. В допълнение в един от модулите учениците се занимават и с практически задачи, свързани с анализ на документи", казва Мария Николова.

И допълва, че петима от нейните ученици са избрали да се явят на матура по история, разчупвайки стигмата, че този предмет изиска по-задълбочена подготовка, когато става въпрос за държавен зрелостен изпит. От тях четирима вече са студенти в Историческия факултет на СУ "Св. Климент Охридски“.

"Старият модел на държавните зрелостни изпити изискваше много голям обем от знания, които ученикът трябваше да усвои за една учебна година, свързани с българската история. Докато новият модел на зрелостните изпити се набляга на уменията, които учениците са придобили в двугодишното си обучение", твърди преподавателката.

Според преподавателката за учениците е важно да развият добра ориентация към преобладаващия източник на информация, който в историческото знание са писмените документи. Трябва да могат да четат с разбиране, да извличат информация и да отговарят на въпроси, които са към документалния текст. Най-важното е ученикът да е развил умението да резюмира, да обобщава и след това да  споделя информацията в писмена форма.

Първокурсникът по история в  СУ“ Св. Климент Охридски“ и бивш ученик от 138-о училище Георги Великов споделя, че "за да имаш интерес към този предмет, ти трябва да бъдеш впечатлен от нещо, за да можеш да вникнеш по-надълбоко, да искаш да четеш от различни източници.  Понякога скучните уроци не успяват да го направят".

Особен парадокс, защото не всички учители имат смелостта на Мария Николова да се готвят индивидуално за всеки  урок.

"Всички уроци ги правя сама. Учебникът присъства около 10% в моите уроци и то преди всичко като дидактическо средство. Ако има някое изображение или задача, което да използваме в практическата ни работа, то тогава то става част от урока. Има два източника на знание, от една страна, е учебникът, а от другата, е учителят. Трябва да обичаш това, което правиш, и да накараш другите да го заобичат", посочва преподавателката по история.