“След началото на руската инвазия в Украйна се чу, че едно от слабите места, в които може да бъде пренесен този конфликт от постсъветството пространство, е именно на Балканите. Балканите винаги са били невралгична точка.“
Това каза в интервю за БНР журналистът международник Николай Кръстев.
Според него “Сърбия все повече засилва своето влияние в региона, опитвайки се да постигне онова, което имаше по времето на Титова Югославия“.
“Сърбия се опитва да разпределя сила, мощ и влияние в нашия регион, като влияе много успешно според нейните възможности върху процесите в региона, акумулирайки руското влияние, което разпространяват в регион на Западните Балкани“, казва още той в ефира на “Нашият ден“.
Кръстев счита, че годината е била сложна за българо-македонските отношения:
“И предишните две години не бяха по-малко сложни. Напрежението е доста сериозно, въпреки че покрито зад френското предложение, което все още не може да намери подкрепа от македонските депутати.“
“Въпросът, който се поставя от българска страна – местните българи да бъдат вписани в македонската конституция – беше грешно представен според мен. Защото, представяйки българите като отделен етнос в РСМ, означава, че се подкрепя тезата на РСМ за това, че българи и македонци са две различни неща“, казва още Кръстев и посочва:
“Когато аз учих история в България, ни учеха, че това е един народ в две държави. Сега обаче изглежда, че работим в друга посока.
Идеята да се работи в процес на създаването на доверие, през икономика и култура, е много по-важна от това да се вкарат българските представители в РСМ да бъдат карани в конституцията. Не винаги това е гарант, че ще бъдат спазвани техните права“, казва още той.
“България трябваше да се концентрира върху икономика и инвестиции. Сякаш с нашата политика отворихме пътя на завръщането на Сърбия в РСМ“, посочва още журналистът в интервю на Александър Райчев за “Нашият ден“.
Снимка: Bloomberg TV BG, стоп кадър
Като във всички отношения – между хората, между изкуствата, между световете в нас и извън нас, между това, което е тук, и това, което го няма – човек трябва да загърби егото си, за да осъществи истински контакт. Така е и в превода. Едва когато проявиш готовност да не гледаш с лице към собственото си его, би могъл да вникнеш в нечий чужд свят и да го..
Иновациите, като двигател на напредъка, неизменно водят към подобрение на живота в обществото и стимулират икономиката на държавите. В противоположност, деновациите, тези технологични маловъведения, имат потенциал да влошат състоянието на обществото и да създадат застой в икономическото развитие. Разговорът с Леона Асланова, един от организаторите..
Антония Дончева и Стефан Караманов печелят вниманието на публиката, независимо от сцената, мястото или обкръжението. Двамата са с поне ход напред, с уважение и точна преценка за противника в играта. Като двойка в живота, бизнеса и творчеството – Антония и Стефан създават своя Замък за настолни игри и привличат отбрана публика. Последната познава..
Това издание на "Terra Култура" посвещаваме на спасителите на ежедневието – хората, чието мислене се простира отвъд удобството на безразличието. Един от тях е Георги Златинов , който е в основата на това с. Делчево да се превърне в най-чистото село, а Гоце Делчев – в най-чистия град. Усилията да организира почистването и залесяването на цели..
"Обичам туризма, но не обичам туристите" – такива изказвания могат да се видят в специализирани чатове и групи по темата "туризъм". Всъщност само преди два века хората са се придвижвали в пространството масово единствено при война, природен катаклизъм или за търговия. Кога и защо става толкова привлекателно да се пътешества? Защо понякога обсесията..
СУ "Св. Климент Охридски" открива нова интердисциплинарна магистърска програма по астробилогия . За целите и възможностите, които предлага специалността,..
Един снимачен миг – в "Артефир" ставаме част от работния процес на режисьора Стефан Командарев върху най-новия му филм с работно заглавие "Made in..
Гражданският журналист е новият публичен "дезинформатор" . Такова определение дава Силвия Недкова, журналистка от сайта "Площад Славейков". Защо? Защото..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg