С тунчове и клюмби срещу злите сили

Ако за днешния градски човек тези думи не означават нищо, за жителите на западните краища на България те са свързани с вълненията и празничния дух на зимните маскарадни игри. Тунчовете, клюмбите, траките или всички джангърлаци, иначе казано звънци и хлопки, са важен елемент от снаряжението на кукерските дружини. Те произвеждат невъобразимия шум, който заедно със страховитите костюми и маски (ликове, сурати) трябва да прогони всяка зла сила, болест и неволя. Обичаят и действащите лица са известни с различни имена според местните традиции – бабугери, станчинари, джамалари, старци, кукери, кукове, чауши, дервиши, мечкари и т.н.

Съвременният фестивален формат на обичая Сурва би могъл да отклони представата ни за него в посока на театралността. Това обаче никога няма да е вярно, защото традицията е жива и неизтребима, твърди историкът Димитър Тренчев, председател на сдружение К.О.Р.Е.Н.И. (от село Коларово, Петричко).

В предаването "За думите" той описва и тълкува наименованията на персонажите, действията им и атрибутите, чрез които изпълняват мисията си. Дори някъде обичаят да е отмрял, географските имена на селища и махали в етническото и езиковото българско землище, някои от тях днес извън пределите на страната ни, свидетелстват за неговия силен и стар корен.