Андре Жид е една от най-влиятелните фигури във френския литературен пейзаж в продължение на пет десетилетия. Това е човекът, за когото в прочутото си есе за живия Жид Жан-Пол Сартр казва, че няма френски мислител от началото на века, който да не е определил своето място по отношение на Жид.
В периода 1891-1907 г. Андре Жид създава няколко произведения, които условно нарича "Трактати", макар те да включват елементи от различни литературни жанрове. В тях излага схващанията си за изкуството в духа на постсимволистичната естетика ("Трактат за Нарцис. Теория на символа"), размишлява за преходността на желанието ("Любовният опит, или трактат за напразното желание"), предлага ни разказ за изгубената вяра в думите, които, лишени от истинност, превръщат онзи, който ги изрича, в измамник ("Ел-Хадж, или трактат за мнимия пророк"), говори за трите вида морал: на добродетелта и жертвоготовността; на зачитането на върховния интерес на родината; на честта и почтеността ("Филоктет, или трактат за трите вида нравственост"), рисува образа на богатия, всесилен властник, пожелал да притежава всичко на ближния си, дори бедността му ("Вирсавия"), а в "Завръщането на блудния син" се позовава на евангелската притча, за да разграничи поражението от покаянието.
"Какво прави Жид уникален? Съществува един термин във френското литературно поле – "Жидизъм", който не само отразява естетическото кредо на писателя, но и утвърждава определен начин на живот. Има два принципа в творчеството на Жид, които са много важни и го правят непреходен – от една страна, това е разглеждането на човека като същност, която винаги трябва да бъде тъждествена на себе си, и другият принцип – и на творчество, и на живот – това е откровеността. За Жид писането е убежище. Жид сякаш винаги пише за потомците и за вечността."
Чуйте разговора с Тодорка Минева и Калоян Праматаров, преводачи и издатели на двете книги – "Тезей" и "Трактати" – на лауреата на Нобеловата награда за литература Андре Жид.
Чуйте разговора от звуковия файл.
Преводът на Калоян Праматаров е реализиран с подкрепата на Национален фонд "Култура" по програма "Творчески стипендии 2022"
Снимка – изд. Сонм
От Града на седемте тепета до Града на седемте хълма – от Пловдив до Рим и Помпей – един художник грабва мига (Carpe diem*), за да го претвори във вечност и обратното – да превърне вечността в миг. Георги Щърбев гостува с изложбата си Carpe diem на столичната галерия "Астри“. Ето какво пише за твореца галеристката Вихра Пешева: "Той е роден и..
Вгалерия "Арте" от днес е подредена самостоятелната изложба на художника проф. Станислав Памукчиев. Изложбата е озаглавена "Двама" и включва 12 живописни платна и подготвителни рисунки към интерпретираната тема. Интригуващото в случая е, че изложбата "Двама" неочаквана авторефлексия, различно лице на този утвърден в нашето съвременно изкуство..
Приказното и вълшебното оживяват на големия екран в късометражния филм "Бандата на Банши: Рецепта за магия" . Как фентъзи жанрът се завръща на територията на българското кино и каква е рецептата за магия – разказва Ралица Цветкова в "Нашият ден". Цветкова, която се превъплъщава в ролята на таласъма Вакул, споделя, че самият творчески процес е..
Фестивалът SoFest радва столичните меломани и техните гости със симбиоза от изкуства на високо ниво вече седма година, а този път – в цели три издания. Организаторите се движат през сезоните мощно, уверено и обмислено, като се въздържат от експанзивно взети решения и залагат на градска култура и музика, които следват европейските стандарти. Проявите..
На територията на спомените, житейските уроци и безкомпромисното съществуване – разговор в "Terra Култура" с Петър Стоянович за премиерата на книгата "Несвършващо време", която предстои днес (13 май) от 18:30 ч. в Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" . Стоянович открива в себе си и детето с хубавите спомени, и неспокойния..
Баян Гечев е ученик от 12 клас на Софийската математическа гимназия "Паисий Хилендарски". Носител е на множество медали – златни, сребърни и бронзови от..
По повод най-светлия български празник – Деня на светите братя Кирил и Методий, пианистката Донка Ангъчева, заедно с австрийска цигуларка Лидия Байч,..
Роботиката е стихията на Димитър Рангелов още от гимназистките му години в Софийската професионална гимназия по електроника “Джон Атанасов“. Капитан на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
