Ловът – допустим атавизъм за духовно извисени

С този цитат от книга на проф. Боян Биолчев гостът в студиото д-р Красимир Косев започна "оправданието" по ловджийското си увлечение. Иначе той е директор на Университетските ботанически градини на Софийския университет в София, Варна и Балчик. Д-р Косев разказва за билки, треви, гъби, растения, лов и риболов. Защото той разбира и практикува всичкото това.

Излишно е да се споменава, че д-р Косев е един от най-желаните сладкодумци особено когато предаването е посветено на Еньовден. Но да не мислите, че всичко се изчерпва само с фазите на развитието на билките, които обуславят действителната им лечебна сила? Или пък с присъствието им в ред омайващи питиета? Не!

Той е един от малкото ловци, които хубаво пеят – по ловджийски сбирки, църковни служби (вкл. в Българската църква на Великден в Лондон) и къде ли не! Помага за духовното развитие на българина и връщането му към православната вяра, има участие в изграждането на няколко параклиса, в ремонта на една църква, убеждава колегите ловци да се включат във възстановяването на едно читалище… Убеден е, че ловно-рибарската общност трябва да се занимава и социална дейност, с възпитание на подрастващото поколение, а не само с развъждане на дивеч.

Колкото до фолклорните представи относно билките, той твърди, че има биологичен смисъл във вярванията и легендите. "Горе-долу по това време на годината част от растенията, особено тези, които съдържат биологично активни вещества, етерично-маслените растения, са в цъфтеж. Т.е. те са в биологично и физиологично активно състояние, както и по отношение на натрупване концентрацията на полезни вещества… Най-силни са билките, които са гледани при засушаване. Защото когато растението изпадне в някаква стресова ситуация, голяма част от тези активни вещества са по-концентрирани", казва д-р Косев.

"Аз цял живот харесвам животни – коне, кучета, гълъби. След това дойде любовта към едрите бозайници – лъвове, тигри. Но изведнъж идвам в София, станах студент (аз съм олимпиец – влязох с "привилегия", защото съм четвърти от олимпиадата по биология в една далечна година). Та идвам тук и изведнъж установявам, че в катедрата по зоология се занимават с гризачи – слепи кучета, полевки и т.н."

С изненада разбира, че катедра "Зоология на гръбначните" няма отношение към зоологическата градина и в трети курс, когато идва и разпределението, поради липса на свободни места попада в катедра "Ботаника". Тръгвайки в тази посока, се явява пред неговата научна ръководителка, чиито интереси са в областта на електронната микроскопия и "Анатомия и морфология на растенията", и нещата тръгват в тази посока. Следва четене, четене, четене… И специализации в чужбина. Но как става това тогава?

"…И аз пиша писма. Тогава нямаше имейли, няма нищо! Пиша писма, проявявам интерес по дадени теми. И току мине се, не мине – поканят ме за сметка на приемащата страна. И – бам!, специализация в Западна Германия по биомолекулярна микроскопия. После спечелих да защитя магистърска степен в Манчестър "Околна среда". Междувременно бях защитил докторска дисертация. А след това там се запознах с едни професори, членове на Кралското дружество в Лондон. Те ме поканиха за следдокторска дисертация, препоръчаха ме и получих известие, че имам стипендия от Кралското дружество и така стана, че задълбах в ботаниката, тя ме грабна и не ме пусна", спомня си д-р Косев.

"Трябва да четеш, да пишеш и да контактуваш", твърди Краси Косев.

А на резонния ни интерес за преодоляването на летните жеги неговият отговор е категоричен: "Чинарът (било източен или западен) дава най-благата сянка, така че ако решите да се разхлаждате през лятото, ориентирайте се, запознайте се с ботаническата характеристика на чинарите и марш под чинара с чаша охладително питие в ръка – вода, мента, лайка, лимони, лед и други. От време на време – мастика!"

Знаем, че човек невинаги може да е в ефир с нас, но на страницата на "И рибар съм, и ловец съм" можете да наваксате пропуснатото и да чуете всички предавания, а… и още нещо!