Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Артефир" директно от "Аполония", Созопол

"Отскубнати до корен" – истината, която е време да си кажем

Филмът на Антоанета Бачурова и Владимир Люцканов с прожекция на "Аполония" 2023

Снимка: apollonia.bg

Публиката на 39-ите Празници на изкуствата "Аполония" ще гледа филма, провокиращ разговора за миналото, за което обикновено избираме да мълчим. След като беше представен в София и Бургас, където предизвика широк емоционален отзвук, и спечели наградата за "Най-добър документален филм" на фестивала "Киноваканция" 2023, "Отскубнати до корен" ще се прожектира в лятното кино в Созопол в първата филмова вечер на фестивала – днес, 29 август, от 22 часа.

Филмът на Антоанета Бачурова и Владимир Люцканов е драматичен сюжет, който разказва за важни исторически събития, чиито последици отекват шумно и в новото столетие. Той навлиза в съдбата на проф. Димитър Атанасов – американски възпитаник с принос към световната наука, основоположник на българската фитопатология и основател на Агрономическия факултет на СУ.

"Проф. Атанасов е един от българите, които са почти напълно забравени, въпреки огромния му принос за съграждането на страната в онези прословути 30-те години на миналия век, когато България, едва съвзела се от национална катастрофа, започва да привиква всичките си синове, изпратени в чужбина, за да учат. Всички се връщат обратно, за да съграждат отечеството си. Съдбата на проф. Атанасов, за съжаление, е сходна с тази на всички тези представили на този интелектуален, духовен, икономически и политически елит, който - за благодарност за това, което са направили за страната си - през 44-та - 45-та ще бъде почти унищожен. Ако не физически, то психически. И всъщност филмът е колкото за проф. Атанасов, за да разкажем, да го реабилитираме, да го върнем - паметта  за него, за това, което е сътворил за страната,  толкова и на втори пласт тече контекстът и предупреждението, че трябва да извадим докрай тези истории. Защото тази история не е просто история за едни унищожения, а за това кой ги унищожи и защо, защо заметохме под килима истината за унищожаването на този елит, за дългата сянка на ДС и за това, че в крайна сметка, извън конкретната история, този филм се присъединява към други такива документални филми - слава богу, вече ги има – с които искаме да кажем, че разговорът за антикомунизма съвсем не трябва да е приключил", обясни в "Артефир" Антоанета Бачурова.

В центъра на разказа в "Отскубнати до корен" е дъщерята на проф. Димитър Атанасов – Елена, която вече не е сред нас, но е лелеела за това хората да узнаят истината за баща ѝ - един от "бившите хора. Тя пише книгата, по която е направен филма - "Когато вече не мълчим". И макар до момента да има пет издания и интересът на обществото към нея да е голям, според Антоанета Бачурова съществува и обратното - желанието у някои хора да не се говори по темата.

Филмът поставя особено важния въпрос за подценяването на комунизма като универсално зло и причина за днешните нещастия на обществото. Той е разказан лично и представлява едно емоционално завръщане към спомена за една "изгубена България".

"Това, което се е случило и ние не го знаем като история, всъщност е обяснението за много неща, които се случват с нас днес", каза още Бачурова и добави:

"Нещо трябва да се направи на ниво образователна система. Тази истина трябва да се вкара в учебниците по история. Децата трябва да го знаят това."

Екипът на филма много цени наградата от фестивала "Киноваканция", защото журито, което я присъжда, всъщност се състои от млади хора. Идеята на Антоанета Бачурова и Владимир Люцканов е да направят открити уроци по история с прожекции на "Отскубнати до корен" в галерия "Прегърни ме", за да не спира дискусията по темата.

Повече чуйте в звуковия файл.


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Димитър Шумналиев

"Поема за бохема" – роман в минало несвършващо време

Писателят и журналист Димитър Шумналиев гостува в "Артефир" със своята "Поема за бохема" – роман в минало несвършващо време. Ежедневните спектакли, политически, икономически, обществени, са прекрасна лаборатория за един писател, смята Шумналиев. "Надарени сме от историята и от Бога да бъдем наистина заредени с творческа енергия и..

публикувано на 26.01.25 в 09:00
Любомир Канов

Любомир Канов в късния следобед

Новата книга на Любомир Канов се нарича "Късен следобед" и по думите му в нея разказва "за своето пребиваване на толкова тъжната и прекрасна Земя". "Има такива хора – не е ясно дали се наричат писатели, прави уговорка той още във въвеждащия текст и продължава, но изглежда, че те не могат да не кажат думата си в края на своя следобед, преди да се е..

публикувано на 26.01.25 в 08:25
Изложба „Acqua alta“ – първи етаж

България и Венецианското биенале

Венецианското биенале и българските участия в него са тема на изложбата "Acqua alta" (куратори Светлана Куюмджиева и Пламен Петров) в галерия "Капана" в Пловдив. Изложбата е историческа, проследява с текстове, произведения и частични възстановки общо 11-те представяния на България в 130-годишната история на този най-стар и авторитетен форум за..

публикувано на 25.01.25 в 12:45

Думите и войната

"Когато започва война, думите стават излишни, нужни са действия", четем на корицата на "Речник на войната" – силна и трагична книга, разтърсваща, както самата война срещу Украйна. Тя е променила думите, променило се е значението им. Украинският поет Остап Сливински, съставител на "Речника" припомня в предговора си поетичния цикъл "Свят: наивни поеми",..

обновено на 25.01.25 в 09:25

Възстановиха "Лазарица" в режисьорския прочит на Крикор Азарян

Драматичният театър "Апостол Карамитев" в Димитровград възражда на сцена спектакъла "Лазарица" по прочутата пиеса на Йордан Радичков. На 27 януари зрителите ще могат да видят възстановена в оригиналния ѝ вид постановката, направена преди 20 години от проф. Крикор Азарян. "Целта ни е този текст на Радичков да го пренесем през времето, както..

публикувано на 25.01.25 в 09:10