На сцената на римския амфитеатър "Арена ди Верона" в Италия бе проведен забележителен концерт под диригентството на световноизвестния маестро Рикардо Мути. Събитието бе организирано по повод включването на италианското оперно пеене в списъка на световното нематериално културно наследство на ЮНЕСКО.
Концертът, който привлече многобройна публика, беше съпроводен от оркестър, състоящ се от 160 музиканти и хор от 300 изпълнители от водещите италиански оперно-симфонични фондации. Под диригентството на маестро Мути, музикантите и хористите от най-престижните италиански театри, включително "Ла Скала" в Милано и "Ла Фениче" във Венеция, изпълниха арии от най-известните италиански композитори на XIX век.
Публиката имаше удоволствието да чуе изключителни изпълнения на арии от "Мадам Бътерфлай", "Бохеми" и "Тоска" на Джакомо Пучини, чието творчество бе почетено по случай стогодишнината от смъртта му. Освен това, прозвучаха и откъси от "Травиата" и "Риголето" на Джузепе Верди, както и от "Норма" на Винченцо Белини.
Италианското белканто бе официално включено в списъка на културното наследство на ЮНЕСКО през декември 2023 г. Това признание беше приветствано от Рим като глобален признак за „съвършенство“ в оперното изкуство.
В предаването "Нашият ден“ по БНР Сава Славчев, преподавател в Музикалната академия, коментира събитието: "Това беше повод за голяма радост, защото ЮНЕСКО окончателно вписа италианската опера в списъка на световното културно нематериално наследство. Италия винаги е била водеща в културния свят със своите многобройни паметници на културата. Италианците са първите, които започват да разговарят и рецитират, пеейки още в края на ХVI век, и това изкуство се разпространява по всички дворове в Европа през XVII век.“
Концертът в “Арена ди Верона” продължи 3 часа и 40 минути, демонстрирайки сложността и многообразието на оперното изкуство. Славчев подчерта, че организацията на такова събитие е изключително сложна задача.
Славчев също така отбеляза, че България може да се гордее с оперното си изкуство и с множеството талантливи певци, които страната е дала на света, както в миналото, така и днес. Той насърчи усилията за подкрепа и развитие на младите таланти в България.
Чуйте разговора в звуковия файл.
Живеем насред бързо развиващи се технологии, крайни социални нагласи, влияния на глобални тенденции, променящи възприятията и взаимодействието ни със света. За културата на младите българи, за живота на сцената и извън нея и за влиянието върху следващото поколение в "Нашият ден" разговаряме с актьора Филип Буков . Буков е познато лице от..
Как се създава достъпна театрална среда за деца в неравностойно положение – разговор с режисьора и сценограф Олег Степанов и с актьора Владимир Богданов от театралната компания The Balkan Theatre Factory . The Balkan Theatre Factory подкрепя достъпа на деца в неравностойно положение до театъра чрез инициативата "60 от сърце", която..
Гергина Иванова Дворецка e журналистка и поетеса, родена в София. Завършва Софийската гимназия с преподаване на френски език и българска филология в Софийския университет "Свети Климент Охридски”. Още като студентка започва работа в тогавашната "Младежка редакция" на програма "Христо Ботев". Целият ѝ професионален път е свързан с БНР. Още през 1990..
В нашата история, но и в световната такава, артбохемството е особен фактор. Соцбохемството беше и проява на стихиен хедонизъм в творческите среди, но и акт, понякога, на свободомислие и еманципация от идеологическите канони. Говорим за всичко това въз основа на културния и творческия живот във Варна през десетилетията на социализма. Повод е и книгата..
Документалната изложба "Строителни войски" на фотографа Гаро Кешишян изследва темата за рядко коментираната държавна практика от близкото минало – трудовата повинност в България. Експозицията включва 92 фотографии, заснети в периода 1983 – 1995 г. и създава образно пространство за емпатия и лична връзка със служещите в Строителни войски, разкривайки..
Жителите на троянското село Черни Осъм са обезпокоени от развитието на проекта за изграждане на язовир в близост до населеното място. В "Нашият..
Галерия-книжарница "Къща за птици" събира днес (10 декември) от 18.00 ч. на литературно четене поетите Балчо Балчев, Валери Манолов, Георги Веснаков (via..
Световноизвестният гръден хирург проф. Валтер Клепетко, който до пенсионирането си бе ръководител на катедрата по хирургия в Университетската болница..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
