За думите

вторник, от 15.30 до 17.00 часа

Предаването търси баланса между познанието и забавлението, между пуристичните нагласи на част от аудиторията и приемането на естествения развой на езика. Намира го като говори за езика ни пристрастно, но не патетично, популярно, но не популистки, познавателно, но не назидателно. „За думите” не е курс по български език и не се бори за чистотата на българския език. „За думите” е разговор за езика/езиците, за българския език, за речта на различните хора, поколения и групи, които говорят български. Това, за което се борим, е добрият вкус, мярката и себеуважението, част от което е и уважението към езика, чрез който общуваме и се изразяваме.
Гости и „съавтори“ на предаването са най-добрите езиковеди от Института за български език при БАН, от Софийския университет "Св. Климент Охридски" и другите университети в страната, изявени български творци, учители, студенти, ученици и слушатели.
Награда „Сирак Скитник“ през 2014 година. Предаването няма аналог в националния ефир като запазена територия на траен интерес към темата за езика изобщо и българския език и реч.

Екип на предаването: Венета Гаврилова, Зорка Мирчева
Връзка с екипа: тел. 02 987 50 36 и zadumite@bnr.bg

Публикации

Полени или полети, изпени или изпети

Цветята са полети, песните са изпети, листата са ответи, нивите са засети… или засени, отвени, изпени, полени… поне за една от тези форми сте се замисляли как е правилно да се каже. Не се притеснявайте, защото не само вие се колебаете.  В същност става..

публикувано на 08.10.19 в 17:15
Биляна Радева-Гезенчова (вляво) и Венета Гаврилова

Една данна от дебата или за единственото множествено число

Ако отворите многотомния академичен речник на българския език, ще видите, че съществителни като „аплодисменти“, „данни“, „дебати“, „деди“, „грънци“, „анали“, „янки“, „очила“, „гащи“ и т.н. се употребяват само в множествено число. На практика обаче ще чуете..

публикувано на 01.10.19 в 17:05
Проф. Флорентина Бадаланова-Гелър на премиерата на книгата си „Книга сущая в устах: фольклорная библия бессарабских и таврических болгар“

Устната народна „библия“ на бесарабските и таврийските българи

Историите за сътворението на света, за дядо Боже и дявола, за първите хора и техните премеждия се разказват от векове с простите, но безкрайно живописни, конкретни и мелодични думи на старинните български диалекти, съхранени в Бесарабия и Таврия. Според..

публикувано на 24.09.19 в 17:15
Църквата „Света София”

За името София, мъдростта, духовността и културата

Никога не е излишно да се напомни, че столицата ни носи името не на света София (както внушава абсурдният монумент на площад „Св. Неделя“ и както мнозина си мислят), а на раннохристиянския храм в центъра ѝ, посветен на самата Божия премъдрост. София,..

публикувано на 17.09.19 в 17:00
Село Мраченик

Флясаш ли мещренски? или мраченишкият мещренски таен език

Мраченик е село в Карловско, а „мештръ“ е майстор строител на същия този таен мещренски език. Той е само един от говорите на зидарските дружини от различни краища на България, които обикаляли градове и села по несигурните пътища на Османската империя, без..

обновено на 12.09.19 в 10:10

Подари време и любов!

Времето е най-ценното притежание на всеки от нас, а любовта – най-липсващото на децата, лишени от родителски грижи. Когато отделите от времето си, за да общувате, да поиграете, да почетете заедно, когато проявите загриженост и постоянство, те отвръщат с..

публикувано на 06.09.19 в 09:25

Тъмното минало на светлото бъдеще

Думите предизвикват у нас определени асоциации, чувства, нагласи. Освен значенията, описани в речниците, те съдържат още много неписани смисли и представи, назовани с термина „концепт“ в лингвокултурологията. Думата „бъдеще“ няма дълго минало в речта ни...

публикувано на 03.09.19 в 17:15

25 години „За думите“: Мари Врина, преводачка и езиковедка, за българския език

В една от многото неповторими срещи по четвъртвековния път на предаването научаваме за съдбовната връзка на една французойка с българския език и литература. Тя е на 13 години, когато за първи път чува българска реч и се „влюбва“ в мелодията ѝ. Тази любов..

публикувано на 28.08.19 в 13:31

Старобългаристика в дигиталната ера

След прекъсване от 25 години Международният колоквиум по старобългаристика отново „заживява“ на територията на Софийския университет, който организира седмото му издание, посветено на 1150-ата годишнина от успението на св. Константин Философ-Кирил. Макар и..

публикувано на 28.08.19 в 09:45

За мъртвите или добро, или… сентенциите не са това, което са

Те в голямата си част са откъси от текстове на древни философи, поети и политици. Извадени от текста и от контекста, много често поемат в съвсем различна посока от идеята на автора.   Освен всичко, в коренно променения свят „вечните“ мъдрости..

обновено на 21.08.19 в 11:09