20 години „За думите” - с любовта на слушателите и с награда „Сирак Скитник”

Венета Гаврилова, авторка и водеща на предаването „За думите“
Снимка: Кирчо Стоичков

Наградата е голяма, защото името на Сирак Скитник е много голямо и защото да бъде избрано едно предаване сред много качествената продукция на Националното радио и специално на програма „Христо Ботев”, където работя, е голяма чест и много добър знак.
„За думите” не е курс по български език и не се бори за чистотата на българския език. „За думите” е разговор за езика, за българския език, за речта на различните хора, поколения и групи, които говорят български. Това, за което се борим, е добрият вкус, мярката и себеуважението, част от което е и уважението към езика, чрез който общуваме и се изразяваме. Ако и да е народополезно, предаването „За думите” никога не е било „назначено”. Винаги се е борило за място в програмата, борило се е да намери облика си и вече 20 години се бори за вниманието на слушателите.
Екипът: десетки специалисти, най-вече езиковеди, които се подложиха на изпитанието да напуснат удобството на научния стил и да говорят за езика достъпно и разбираемо, музикалните редактори, най-дългогодишни от които Пламен Петров и Зорка Мирчева и слушателите – не само със своите въпроси и мнения, но и с участие като съавтори. Благодаря на всички тях.
Благодаря на колегите, които предложиха и подкрепиха кандидатурата на предаването.
Благодаря и на всички, които говорят и пишат на български, защото благодарение на тях и заради тях правим „За думите”.

ВИЖТЕ ОЩЕ

Не слука, а наука. И много работа!

Новият сезон за едър дивеч бе открит и първите успехи вече са факт. Но освен за добра организация и ловджийски майсторлък те говорят и за работата, свършена от хората през годината. Защото, както ни каза един опитен човек от Сопот – ловът не е слука, той е наука. Заради това в началото на големите излети разпитваме за подготовката, за надеждите и за..

публикувано на 18.10.19 в 16:35
Участници в V Международен конгрес на биоразнообразието в София

V Международен конгрес по биоразнообразие

Петият международен конгрес по биоразнообразие се проведе от 11 до 13 октомври в Биологическия факултет на Софийския университет. Конгресът беше посветен на решаването на проблемите, свързани с евро-средиземноморското опазване на животински и растителни видове, както и на налагащите се промени в досегашното каталогизиране на животни и растения с оглед на..

публикувано на 17.10.19 в 17:15

Какво знаем и не знаем за император Константин Велики

Канонизираният за светец, обявен и за равноапостолен, Константин Велики се смята за основател на Църквата ни. Съдбата на Константин обаче не е популярна, а тя е удивителна и поучителна. Причината е, че каноничният му профил, който е изваян през столетията, е най-вече в полза на християнската доктрина, за сметка на истинския му характер и историческо..

публикувано на 16.10.19 в 17:15

Eзиците на коренните жители на Канада и Аляска

Езиците на северноамериканските индианци са близо 300, повечето принадлежат към 29 семейства, а 27 са неопределени или изолирани според някои класификации. Опитите за класифицирането им започват в първите десетилетия на 19-и век и търпят корекции и преразглеждания. Доста по-късно започва промяната в отношението на потомците на европейските завоеватели на..

публикувано на 16.10.19 в 08:40

За страха, доверието в институциите и отговорността на журналистите

Всички знаем как ехото отеква, когато гръм удари близо до нас, а понякога и в нас. Дълго време обществото, а и ние се съвземаме от последствията. Защото този гръм разрушава както старите и вредни предразсъдъци, така и крехкото понякога равновесие и доверие. На такива примери станахме свидетели и миналата седмица. Родители от ромските квартали..

публикувано на 15.10.19 в 14:53