Запитана дали механизмът на обвързване на европейското финансиране с демократичните ценности би бил инструмент за политически натиск тя подчерта:

„Първият председател на ЕК Валтер Халщайн казва, че ЕС не е икономически съюз, не е политически съюз, това е преди всичко общност на правото. И когато принципите на правото важат еднакво за всички, на тази основа може да се изгради общ пазар, обща валута, обща външна политики т.н. В този смисъл европейските съдилища са всъщност националните съдилища. Националните правораздавателни системи би трябвало да крепят основите на европейския ред. Така че е абсолютно естествено да има стремеж тези съдебни системи да функционират по възможно най-добрия начин."

Относно българската реакция на предложения механизъм Весела Чернева посочи:

"Тази реакция, според мен, не беше необходима. Не беше необходимо веднага България да се вижда като губеща от тези нови условия и да признава, че се притеснява  - това, което всички твърдят и декларират, че се опитват да направят - да възстановят чувството за справедливост в българското общество. Ако това е така, то този механизъм би трябвало да помага, а не да пречи и не виждам защо това трябва да е повод за фасони. Още повече че видяхме доста умерени реакции от страни като Полша, която би трябва да е най-потърпевша. Полша имаше конструктивна реакция. Никой не си позволи да каже, че новият механизъм в многогодишната финансова рамка не би бил адекватен.“

"Ако започнем да се вглеждаме в това как точно биха могли да бъдат наказвани „непослушните“, моментално влизаме в третия сценарий и се връщаме към идеята за ЕС на няколко скорости, че има водещи страни, едно ядро и една периферия, която се опитва да се нагоди. Понеже Юнкер казва, че това не е неговият любим сценарий, той се опитва въпреки всичко да вкара в този бюджет някаква гаранция, че тези общи ценности ще бъдат спазвани", отбеляза още Чернева.

Бюджетната рамка, която сега Комисията на Юнкер предложи, показва че те са избрали т. нар. четвърти сценарий от Бялата книга - с малко повече средства държавите-членки искат да правят повече заедно, а не да минат на варианта клубове по интереси, който беше третият сценарий – всеки прави каквото му е интересно, каквото му е важно и не задължително да участва във всички общностни политики. Напротив, Юнкер предлага общностният принцип да остане водещ във всички области, изтъкна в анализа си Весела Чернева.

Бъдещият бюджет на ЕС трябва да бъде одобрен с единодушие. Запитана има ли място за маневри оттук нататък Весела Чернева заяви:

"През май догодина в румънския град Сибиу по време на румънското председателство ще бъде срещата на върха, на която за първи път ще седят около масата 27 страни-членки – това ще бъде първата среща след Брекзит и последната преди европейските избори. Натискът страните.членки да се разберат за новата бюджетна рамка ще бъде много голям. За Европа ще бъде много лош знак, ако в този критичен момент не успее да се разбере по въпроса за парите. Европейските лидери ще използват тази една година за много интензивни преговори и консултации, така че през май 2019 тази договорка да е постигната."

Имаше бурни реакции от новите страни-членки, но и бурни реакции от страните, които са нетни платци, защото тяхната вноска се увеличава доста сериозно, допълни Чернева: 

"Същевременно обаче моето впечатление е, че тези реакции бяха по-скоро за протокола, отколкото на истинско възмущение, истинско възмущение аз не видях. Предполагам, че оттук нататък ще се влезе в преговори, които обаче вече са добре подготвени. Изглежда, че няма големи изненади за страните-членки в това предложение."

Относно намаляването на кохезионните фондове Весела Чернева посочи, че оттук нататък се очертават все повече модели, свързани с конкретните проблеми на даден регион – в различните региони ЕК ще може да дава пари, базирани на определени политики. Чернева обърна внимание на факта, че намаляването на разходите и за кохезионната, и за общата селскостопанска политика с 5-6% е съпроводено с добавянето на няколко големи пера - големи теми, за които ЕС досега не е имал отделени средства: граници и миграция, развитие на дигиталната сфера, 22 пъти увеличени средствата за европейска отбрана.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.