Дългоочакваният проект на европейския бюджет за периода 2021 - 2027 година беше представен в Брюксел пред Европейския парламент. Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и ресорният еврокомисар Гюнтер Йотингер го определиха като "прагматичен и модерен", а въпреки излизането на Великобритания новият 7-годишен финансов план е по-голям от настоящия. 

Още първите реакции в Европа обаче показаха, че необходимото единодушие за приемането му ще бъде постигнато изключително трудно. Дългосрочната бюджетна рамка ще бъде факт, само ако бъде приета с гласовете на всички страни-членки на Евросъюза и подкрепена от Европарламента.

"Европейската комисия е избрала с тази финансова рамка да живее в страната на мечтите и да претендира, че втория по големина нетен вносител на пари в бюджета не напуска. Суровият факт обаче е, че 65 млн. души или 1/7 от населението на ЕС щемн му помаха за сбогум". С тези думи британският депутат Патрик О`Флин се обърна към председателя на Европейската комисия Жан - Клод Юнкер минути, след като той представи следващата многогодишна финансова рамка на стойност 1 трилион и 279 милиарда евро.

Британското "сбогом" ще струва на бюджета между 10 и 15 милиарда евро годишно, но той е по-голям от предишния 7-годишен финансов план. 

"В ЕС съществуват огромни разлики между отделните страни- членки", подчерта еврокомисарят по бюджета Гюнтер Йотингер, както и уточни:
"От едната страна са нетните платци, а от другата страна са държавите, които провеждат важни реформи. С еврофондовете тези държави увеличават конкурентната си способност, а и имаме и нови страни-членки, които имат нужда от структурно подпомагане. Към тези различия сега се добавят нови предизвикателства пред ЕС, които досега нямахме и преди 5 години не можехме да предвидим - като миграцията, интеграцията на бежанци и охрана на външните граници, а и допълнителна помощ за държави извън ЕС, за да предотвратим причините за миграция към Европа".

Освен загубата на британската вноска в общия бюджет, осигуряват се повече пари за отбрана и сигурност, но се и намаляват парите за селскостопанска политика и за кохезия, т.е. именно фондовете, които помагат на страните да сближат икономиките си. Освен това се увеличават вноските за всяка държава - общият бюджет представлява - 1,11 на сто от брутния национален доход на страните-членки без Великобритания, което означава, че всяка от държавите ще трябва да внесе в общата европейска хазна този процент от националния си доход. 

"Ако се сгледаме в цифрите, става ясно, че парите са повече, а ЕС ще бъде с една държава по-малко. Това ни дава достатъчна свобода за действие не само в рамките на сега действащите европейски програми, а и за развитие на ЕС", уточни германският вицеканцлер Олаф Шолц, чиято държава ще трябва да отдели около 10 млрд. евро повече годишно. 

Намаляването на парите за земеделие с 5 % удря пряко Франция, която е най-големият получател на субсидии за фермерите. В същото време страната е нетен вносител в общия бюджет. Така в е и Австрия, чийто канцлер Себастиан Курц подчерта, че "много от предложенията не се харесват на нетните вносители в евробюджета".
"Когато ЕС след Брекзит се смалява и отпада един голям вносител, тогава трябва да помислим къде можем да пестим средства. Това в никакъв случай не се отнася за важни области като сигурността, където трябва да демонстрираме единство", добави Курц.

Единство в сферата на сигурността, но разнобой в едно от ключовите нови предложения на Европейската комисия, а именно обвързването на спазването на закона с европейските субсидии. 
"Предлагаме да подсилим връзката между европейския бюджет и правовата държава. Това е предварително условия за добро икономическо управление. Ето защо ние предлагаме нов механизъм, с който да се защити бюджета от рисковете, свързани с недостатъчното прилагане на закона. Нямаме предвид конкретни държави, но това е важен аспект на нашата архитектура", заяви Юнкер. 

Под прицела са основно Унгария и Полша, но новият механизъм може да засегне и България. Полша реагира изненадващо спокойно, макар че заместник-министърът на външните работи Конрад Шимански прогнозира споразумение, до което ще се стигне след дълъг път. 
"Мисля, че днешния ден показа, че никой в ЕК не мисли сериозно за инструменти, които биха ограничили правата на страните-членки, включително и бюджетните им права заради политически натиск. Всички допринасяме в този бюджет и приносът на Полша не е малък", добави той.

Не такава беше реакцията на Унгария -  министърът на външните работи Петер Сиярто определи механизма като "изнудване". Това определение той даде и под угрозата на Унгария да й бъдат спрени еврофондовете още сега, защото не спазва квотната система за прием на бежанци. 

Въвежда се и още един нов механизъм - решението за откриването на процедура да не трябва да се взема единодушно, а с обратно квалифицирано мнозинство. 
"Европа е едно голямо семейство. Бих предпочел гласуването на бюджета да е възможно с обикновено мнозинство, а не единодушно. Преди всички решения в ЕС се взимаха единодушно, но днес тези гласувания са само за важните теми като външна политика, данъчна политика и бюджета. Затова се надявам на готовност за компромиси и на добрата воля на страните-членки и то не на последно място, защото това би бил един чудесен знак навън, че ЕС е единен. Великобритания напуска - Европа има бюджетен проблем, но въпреки това успяваме да постигнем съгласие. Ако не постигнем такова, то печелившите ще бъдат автократите в Анкара, Москва и Вашингтон. в техните очи Европа няма да е способна да работи и точно това искам да избегна", добави Йотингер.

Какво означава този европейски бюджет за България, както и още реакции и коментари по темата, можете да чуете в звуковия файл.