Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

40 години с изкуството на ансамбъл „Тракия”: Граовската певица Бойка Секиранова и кавалджията Иван Антонов

Сред доайените на ансамбъл „Тракия” – Пловдив са граовската певица Бойка Секиранова и кавалджията Иван Антонов



Първите изпълнителски състави в професионалните ансамбли, създадени през втората половина на ХХ век, се сформират от певци, инструменталисти и танцьори, носители на традиционни музикални и танцови умения. Диалектните изпълнители постепенно се откъсват от своята иманентна среда, а работата в тези състави оформя нов творчески облик в нефолклорно пространство. Сред доайените на ансамбъл „Тракия” – Пловдив са граовската певица Бойка Секиранова и кавалджията Иван Антонов. Неотдавна Съюзът на българските музикални и танцови дейци отличи двамата артисти с наградата „Златна лира“ за високи художествени постижения. Иван Антонов и Бойка Секиранова участват в първите музикално-танцови програми на професионалния състав заедно с изтъкнати композитори, диригенти и хореографи: Стефан Мутафчиев, Цветан Цветков, Тодор Пращаков, Кирил Дженев и др. Работата в ансамбъла е целият им съзнателен живот.

Граовската певица Бойка Секиранова

Бойка Секиранова е родена в сърцето на Граово (Средна Западна България). Едноименното селище обединява селата Конска и Режанци, Брезнишко. 

Родното ми село Граово е малко, но прочуто с песнопойци, от които съм учила песните. Моят репертоар е от възрастни жени, майка ми и дядо ми също пееха много хубаво, разказва Бойка. 

Нейният род единствен в България носи фамилията Секиранови. Шестгодишна участва в регионален фестивал. Спомен от тази първа сценична изява остава срещата й с певицата Гюрга Пинджурова, член на журито: 

Когато излязох на сцената, хората искаха да ме вдигнат на столче, защото не се виждах. Казах си: Ами ако падна и се изложа, какво ще стане тогава? Гюрга Пинджурова ме взе до нея при журито, разпитваше от кога пея, какви са песните ми. Тогава се явих с бавни граовски песни и действително е за учудване, защото те са тежки, изискват вокална техника. И сега са трудни за изпълнение, след като вече имам опита на певица. Граовци се славят с хумора си, това се е предало и в песните. Когато пее, граовецът осмива недостатъците, които вижда около себе си. Такива са и моите песни – хумористични, но не забравям и безмензурните „марковски“ песни

След гимназията Бойка постъпва в школата за ръководители на самодейни състави в Пловдив. По това време се сформира ансамбъл „Тракия” и на 1 март 1975 г. се сбъдва голямата й мечта. В състава тя носи богат репертоар от граовски песни, върху които се създават емблематични за пловдивския ансамбъл партитури. 40 години солира в хоровите обработки на „Ой, шопе”, „Хубава мома”, „Пило ли е магарето вино”, „Мито, мори” и др. Известни са два записа с нейни песни в Радио Пловдив – „Преминула бела Бека” (1979) и „Седнало е Нине” (1987) (обр. Т. Пращаков), издадени в две грамофонни плочи (ВНА 1038, ВНА 12177) и „Дамян танац води“ (обр. М. Попов), включена в компактдиска „Гроздана“ (2000). Защо обаче, певицата не записва самостоятелно, като се има предвид изпълнителския стил и репертоар, които притежава? Вероятно от тук нататък Бойка Секиранова ще намери повече време за звукозаписна дейност. "Нека новите колеги обичат работата си така, както аз обичах моята през тези 40 години в ансамбъла", каза пред младите изпълнители певицата.

Кавалджията Иван Антонов 

Един от първите оркестранти в състава на ансамбъл „Тракия” е кавалджията Иван Антонов. Въпреки, че семейните корени са от Ряховци, Габровско, той е познат като музикант с тракийски инструментален почерк. От малък е откъснат от родното място, но музикалната основа получава от местния учител Иван Цветков. 

Не мога да кажа, че този край е без традиции в народната музика, но е по-беден в тази област. Като изпълнител трябваше да се развивам и да обогатявам репертоара си. За това предимно свиря тракийска музика, тя е по-богата на орнаментика и предразполага за повече импровизации, уточнява Иван Антонов. 

Завършва музикалното училище в Котел, където му преподава известният кавалджия Никола Ганчев. В обучението и усъвършенстването на музиканта допринасят и други кавалджии-тракийци – Драган Карапчански и Стоян Величков. Трябва да отбележим, че музикалната дарба при него не е семейна традиция, но той е наследил една друга черта в рода си – любовта към природата и животните. "Може би това най-много е помогнало да засвиря на кавал и да избера тази професия", добавя той. Постъпва в оркестъра на ансамбъл „Тракия” през 1977 г. и в продължение на 40 години е част от него. За фонда на БНР Иван Антонов регистрира записи на пиеси за кавал и оркестър: „Ряховски мелодии”, „Овчарски свирни”, „Песен и кръвенишка ръченица”, Ряховско хоро”. Кавалджийската традицията в ансамбъла днес продължават неговите колеги Георги Кънчев, Темелко Иванов и Дамян Йорданов, търсен е от млади последователи в народната музика.

Работата в ансамбъла много помогна в развитието ми на артист-оркестрант. Именно тук открих своите възможности като изпълнител и намерих поле за изява, признава музикантът. 

В ансамбъл „Тракия” Иван Антонов създава семейство с тракийската певица Златка Стефанова, дългогодишен солист и хормайстор. Музикално-сценичната традиция в семейството им е наследила тяхната дъщеря Таня, класическа балерина в Държавна опера – Пловдив.


Вижте още
Николай Николов

Самодейците от „Малката България в Централна Италия“ в Перуджа подготвят нов спектакъл

Над 1 млн. деца на възраст над 5 години вече са ваксинирани в Италия. В страната тече кампания за засилване на ваксинационния процес, а информацията е от медиите. Съобщи я в ефира на предаването „На чаршията, в чата“ на Радио Кърджали Николай Николов, който от години е в Перуджа. Той е основател и председател на Асоциация „Малката България в..

публикувано на 24.01.22 в 23:47
Люпчо Куртелов

Люпчо Куртелов: Пътят за сближаването между България и РСМ е „неминовен“, но няма да е лесен

Тази среща беше повече куртоазна, нямаше достатъчно време „да се лаборират позициите на македонските българи“. Това е усещането, с което са останали хората с българско самосъзнание, на които премиерът Кирил Петков отдели малко време в края на визитата си в Скопие преди дни. Сподели го в предаването „На чаршията, в чата“ на Радио Кърджали Люпчо..

публикувано на 24.01.22 в 18:56

Може да се ползват данъчни облекчения при ремонт у дома

През настоящата данъчна кампания има ново облекчение за подобрения и/или извършен ремонт на недвижим жилищен имот.  Директорът на офиса на приходната администрация в Кърджали Елван Гюркаш поясни, че данъчното облекчение за ремонт и/или подобрения могат да ползват местните и чуждестранни физически лица. Те имат възможност да..

публикувано на 24.01.22 в 17:23

"Гласове от България" в първо студио на БНР

„Гласове от България“ е първия концерт за 2022 година на Оркестъра за народна музика на Българското национално радио. Гост солисти ще са Кинче Вълчева, която ще представи песни от пиринския край, Панайот Стойчев ще представи фолклора на Странджа, Цонка Димитрова ще представи Тракийската фолклорна област и Димитър Арнаудов ще изпълни песни от..

публикувано на 22.01.22 в 14:30

"Ноти в сатен" - за да избягате от скуката и депресията

И сега към новите предавания на Радио Кърджали, което от началото на тази година увеличи програмата си с още три часа продукция.  Днес,  пет и половина години след първото излъчване, имаме 18 часа собствен ефир. Едно от новите предавания е "Ноти в сатен" с а втор и водещ Маргарита Мандражиева. ЗАЩО НОТИ В САТЕН? "Защо "Ноти в сатен? Сатен,..

публикувано на 20.01.22 в 17:27

Петя Аргирова: Истинската торта Гараш е като орехова целувка

За рождения ден на Вкусен следобед, нашата задгранична приятелка Петя Аргирова предлага автентична рецепта на торта Гараш, която тя помни от своето детство. Но нека първо да прочетем един цитат от книгата "Соц-гурме": "Тази мистериозна торта изненадва най-вече с това , че наистина изглежда да е позната само в България. Идеята, че..

публикувано на 20.01.22 в 12:47

Божидара Ангелова: Пожелавам ви да откривате света!

През годините ние растяхме и с фейлетоните на леля Приказка, творческия псевдоним на Божидара Ангелова. Смяхме се на предложенията за празнични промоции , както и на патилата на Стойна Кирова със сметките за ток, с великите шопски мъдрости на леля Гита Стринкова. Научавахме и за новите творчески проекти на Божидара. Нека да чуем как ни поздрави..

публикувано на 20.01.22 в 11:40
Подкасти от БНР