Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

В Златоград пазят традициите и стария български дух

Взаимното училище в Златоград
Снимка: Божидар Чолаков БНР Кърджали



В Исторически бележник Златоград е споменат като Беловидово. По-късно до 1934 година селището носи името Даръдере. Преди Балканската война градът е бил заселен главно от православни християни и българи, изповядващи ислям. През 1912 година в града се заселват българи от други части на България и в демографската статистика на професор Любомир Милетич от 1912 година е посочено, че в града живеят 120 помашки и 200 български семейства.

Град Златоград се прославя с песента „Излел е Дельо хайдутин“, която през 1977 г. е включена в Златната плоча на Вояджър като музикално послание от Земята към далечния космос. Той е селище с богата култура и многовековна история. На територията му се намира най-старата построена по време на османското владичество църква в Родопите - „Успение Богородично“ - построена през 1834 година, сградата на най-старата пощенска станция в България и килийното училище, поставило началото на просветно-образователното дело в Родопите.

 Ако искате да се запознаете с възрожденския „прототип“ на днешния таблет, или пък искате да усетите чара на отколешното образование и учителската мода от 19 век, е добре да посетите някогашното Взаимно училище, с подредена Музейната сбирка. Може би няма да се учудите, ако ви кажа, че тя е  втората по рода си  у нас, след тази в Априловската гимназия в Габрово. Експозицията е разположена на два етажа и в нея може да се види възстановка на класна стая с типичните учебни пособия, учителска стая, всекидневна на семейството на учителя и мястото, където са си почивали учителите -  открит кьошк, част от просторна веранда. Сградата на Взаимното училище в Златоград е построена с дарения и доброволен труд. То е и първото светско училище в Южна България. Взаимно училище

Ема Александрова, уредник в музея на просветното дело в Златоград ни запозна с характерните особености на Взаимното училище, построено с дарения и доброволен труд на златоградчани през 1852 г. Освен всичко останало, в музея се пазят и книги с преписки, вещи, снимки и документи за историята на Златоград. Общо тук се съхраняват над 3500 музейни експоната. 

По старите калдаръмени улички на Стария Златоград може да видите малки дюкянчета, работилнички - тъкачница сарач, ножар, златар. Тук е развито Абаджийството. Това е вид занаят, при който се изработва аба - дебел тепен вълнен плат, използван за производството на мъжки дрехи. Занаятът е особено популярен в България, застъпен в балканските и подбалкански селища, силно развит в края на 18 и началото на 19 век. Тъкането на шаяк и аби в миналото е тясно свързано с облеклото на населението. То е едно от постоянните домашни занаяти. Затова се отбиваме при Здравка Чолакова - терзийката, за да разберем повече за родопската носия. Взаимно училище

Не може да посетите родопското градче  и да не опитате Въртяното златоградско кафе на пясък. Една ориенталска традиция, пренесена в Родопите от Сирия, която Етнографският ареален комплекс в Златоград поддържа вече повече от 17 години. Между старите бели къщи на Беловидово, където се събират две малки тесни улички, се намира кафето на пясък. За това как и защо майсторът на въртяното кафе - Кардашлъка, е пренесъл тази традиция преди повече от век ни разказва  Ваня Печева - жената, която ще ви сервира по атрактивен начин това кафе, и която дотолкова е усвоила занаята, че може със затворени очи да завърти таблата с малките чашки на нея, без да падне и една капка от гъстата черна течност.

Малкото кафене в стария Златоград е като местната социална мрежа. Всеки идва тук, за да се види с приятели и познати,  разказва Ваня Печева. Въртяно кафе на пясък

Златоград е средище на най-старите традиции на материалната култура и бита на българския народ. Постройките в Етнографския ареален комплекс се отличават с белите си зидове около дворовете, с откритите дворове, с широките дъбови врати и кръглите комини. Срещат се елементи от ксантийски и пловдивски тип. В Златоград са регистрирани 120 архитектурни и археологически паметника. В центъра на града се извисява паметник на Делю войвода прегърнал вълюбената му Глфие, а срещу тях преди 2-3 години откриха паметник на космическата песен "Излел е Делю хайдутин". Монумент на Делю Хайдутин и възлюбената му Гюлфие.

Чуйте повече в прикачения звуков файл. 


Вижте още

Румяна Профирова: Няма смисъл да отричаме онлайн обучението щом е най-добрата форма да опазим здравето си

Почти половината от родителите - 47 на сто, се обявяват изцяло за присъствено, а 22% за онлайн обучение на всички ученици поради Covid кризата. Това показва онлайн допитване сред над 20 000 български родители от цялата страна показва, направено от Асоциация „Родители“ и Института за изследвания в образованието. Най-много..

публикувано на 19.11.20 в 11:25

Бирджан Алимола: Студент по време на пандемия

Всяка година началото на академичната година при студените е повод за вълнение за преподаватели и студенти, но и най-вече за тези, които за първи път прекрачват прага на висшите училища. През 2020 г. нещата стоят по-различно от всякога, като българските студенти, у нас и в чужбина, са изправени пред множество неизвестни, породени от..

публикувано на 19.11.20 в 06:00

Коронавирус: Тост за отложената сватба

Тъй като двойките в световен мащаб са изправени пред пандемията COVID-19, предприемането на правилните действия и навигирането в този непрекъснато развиващ се сценарий се оказва предизвикателство за мнозина. След кратката пауза през пролетта сватбеният сезон се завърна в разгара си в цялата страна. Младоженците се съобразяват с..

публикувано на 19.11.20 в 06:00

Никола Чанев за желанието на Общината да повиши данъците: Пир по време на чума

Община Кърджали е насрочила обществено обсъждане за повишаване на местните данъци, алармира областният управител Никола Чанев. Според него във време на ковид криза е абсолютно неуместно общината да прибягва до повишаване на данъците на своите жители.  "Пир по време на чума" - така Никола Чанев обобщи желанието на Община Кърджали да повиши..

публикувано на 11.11.20 в 11:24

Стоян Варналиев даде живот на песни наследени от Вълкана Стоянова

Тракийският певец Стоян Варналиев използва дните на пандемията, за да твори и да записва нови песни. Изпълнителят, който на 19 ноември ще отбележи 52 житейски лета се е възползвал ползотворно от националната изолация и е успял да направи записи на пет тракийски песни. Това са: „Мама на Стоян думаше“; „Мишки скачат“; „В село се е ламя сторила“; „Яна..

публикувано на 07.11.20 в 17:30

Тайни тракийски светилища и църквата "Св. Дух" в Бенковски са дестинациите в "Накъде в неделя"

Тази неделя, малко след 7.00 часа  в "Накъде в неделя" - предаването за туризъм, хоби и свободно време ще пътешестваме заедно с Маргарита Мандраджиева - човекът на пулта и с музикалния редактор Ангел Чавдаров, който, както винаги ни е подбрал страхотни парчета, които да ни настроят на приключенска вълна.  Водеща на предаването е Илияна Типова. Тази..

публикувано на 06.11.20 в 16:00

До сега 7089 души от общо 7958 са получили хранителни пакети от БЧК

Независимо от трудната пандемична обстановка в която в момента живеем   и в която се налага всички с много търпение, отговорност и смирение да преминем, Българския червен кръст продължава да изпълнява ангажиментите си по Европейската хранителна програма за подпомагане на най-нуждаещите се лица – план 2019г. До този момент 6355 души от..

публикувано на 06.11.20 в 06:49