В Исторически бележник Златоград е споменат като Беловидово. По-късно до 1934 година селището носи името Даръдере. Преди Балканската война градът е бил заселен главно от православни християни и българи, изповядващи ислям. През 1912 година в града се заселват българи от други части на България и в демографската статистика на професор Любомир Милетич от 1912 година е посочено, че в града живеят 120 помашки и 200 български семейства.
Град Златоград се прославя с песента „Излел е Дельо хайдутин“, която през 1977 г. е включена в Златната плоча на Вояджър като музикално послание от Земята към далечния космос. Той е селище с богата култура и многовековна история. На територията му се намира най-старата построена по време на османското владичество църква в Родопите - „Успение Богородично“ - построена през 1834 година, сградата на най-старата пощенска станция в България и килийното училище, поставило началото на просветно-образователното дело в Родопите.
Ако искате да се запознаете с възрожденския „прототип“ на днешния таблет, или пък искате да усетите чара на отколешното образование и учителската мода от 19 век, е добре да посетите някогашното Взаимно училище, с подредена Музейната сбирка. Може би няма да се учудите, ако ви кажа, че тя е втората по рода си у нас, след тази в Априловската гимназия в Габрово. Експозицията е разположена на два етажа и в нея може да се види възстановка на класна стая с типичните учебни пособия, учителска стая, всекидневна на семейството на учителя и мястото, където са си почивали учителите - открит кьошк, част от просторна веранда. Сградата на Взаимното училище в Златоград е построена с дарения и доброволен труд. То е и първото светско училище в Южна България.
Ема Александрова, уредник в музея на просветното дело в Златоград ни запозна с характерните особености на Взаимното училище, построено с дарения и доброволен труд на златоградчани през 1852 г. Освен всичко останало, в музея се пазят и книги с преписки, вещи, снимки и документи за историята на Златоград. Общо тук се съхраняват над 3500 музейни експоната.
По старите калдаръмени улички на Стария Златоград може да видите малки дюкянчета, работилнички - тъкачница сарач, ножар, златар. Тук е развито Абаджийството. Това е вид занаят, при който се изработва аба - дебел тепен вълнен плат, използван за производството на мъжки дрехи. Занаятът е особено популярен в България, застъпен в балканските и подбалкански селища, силно развит в края на 18 и началото на 19 век. Тъкането на шаяк и аби в миналото е тясно свързано с облеклото на населението. То е едно от постоянните домашни занаяти. Затова се отбиваме при Здравка Чолакова - терзийката, за да разберем повече за родопската носия.
Не може да посетите родопското градче и да не опитате Въртяното златоградско кафе на пясък. Една ориенталска традиция, пренесена в Родопите от Сирия, която Етнографският ареален комплекс в Златоград поддържа вече повече от 17 години. Между старите бели къщи на Беловидово, където се събират две малки тесни улички, се намира кафето на пясък. За това как и защо майсторът на въртяното кафе - Кардашлъка, е пренесъл тази традиция преди повече от век ни разказва Ваня Печева - жената, която ще ви сервира по атрактивен начин това кафе, и която дотолкова е усвоила занаята, че може със затворени очи да завърти таблата с малките чашки на нея, без да падне и една капка от гъстата черна течност.
Малкото кафене в стария Златоград е като местната социална мрежа. Всеки идва тук, за да се види с приятели и познати, разказва Ваня Печева.
Златоград е средище на най-старите традиции на материалната култура и бита на българския народ. Постройките в Етнографския ареален комплекс се отличават с белите си зидове около дворовете, с откритите дворове, с широките дъбови врати и кръглите комини. Срещат се елементи от ксантийски и пловдивски тип. В Златоград са регистрирани 120 архитектурни и археологически паметника. В центъра на града се извисява паметник на Делю войвода прегърнал вълюбената му Глфие, а срещу тях преди 2-3 години откриха паметник на космическата песен "Излел е Делю хайдутин".
Чуйте повече в прикачения звуков файл.
В родопското село Момчиловци има традиция, която датира от преди 20 години, 50-годишните юбиляри от селото да правят и да оставят дар за селото. Тази година набор 1971 са решили да издигнат паметна плоча на музиканта Тодор Пичуров – Пичура. Възпоменателният барелеф ще бъде поставен на сградата на читалище „Светлина – 1925“. Тази година се..
Учениците от 10 а клас на СУ "Христо Смирненски" в Черноочене и техният преподавател по история Юлия Чортленева изработват визитна картичка на своето училище. Презентацията е по спечелен от тях проект, финансиран от Фондация "Софийска платформа". Една от инициативите по него е срещи с представители на различни професии, включително и журналисти...
Спрямо 2019 година се наблюдава огромно увеличение на работещите от вкъщи. Ако през 2019 г. на ниво ЕС, те са били 5%, а за България едва 0,5%, в момента на европейско ниво работещите дистанционно достигат 37 %, а в България почти 30%. Причината, разбира се е пандемията от Covid-19, по време на която все повече хора преминават в дистанционна..
Тиреоидитът на Хашимото е автоимунно заболяване, при което някои от белтъците на щитовидната жлеза се разпознават като чужди от имунната система. С времето, имунитетът на болния престава да разпознава собствените му тъкани и органи и ги атакува. Пострадалите органи постепенно престават да изпълняват функциите си. За съжаление, не е..
Скок в цените на петрола през първите месеци на годината отбелязаха световните борси. Цената на горивата у нас също тръгна нагоре. Само в рамките на месец най- масовото гориво А-95 е скочило между 6 и 10 стотинки. Според част от експертите има връзка между пандемията и скока в цените на горивата. За сравнение в началото на ноември,..
Cпoрeд Cвeтoвнaтa бaнкa (CБ) ce oчaквa глoбaлнaтa икoнoмикa дa нaрacнe c 4% прeз тaзи гoдинa, при уcлoвиe чe вaкcинитe ce лaнcирaт ширoкo. CБ прeдупрeждaвa, чe aкo cлучaитe нa зaрaзявaнe прoдължaт дa ce уcкoрявaт и вaкcинирaнeтo ce зaбaви, икoнoмичecкoтo възcтaнoвявaнe мoжe дa бъдe oгрaничeнo. Прeз тaзи гoдинa бългaрcкaтa икoнoмикa ce..
Идва ли краят на цветните татуировки? Може ли животът без татуси да се превърне в реалност? Европейската комисия налага забрана на вредните химикали в мастилото за татуировки, включително два широко използвани сини и зелени пигмента.Ограниченията за над 4000 вещества, използвани в мастилата за татуировки и перманентния грим, бяха предложени от..
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478