Младите хора бягат от Бенковски

Село Бенковски е едно от големите села в община Кирково, което наброява над 2000 жители заедно с махалите наоколо. То е една от трите селищни системи, които образуват община Кирково. Селото кръстено на българския революционер Георги Бенковски е разположено между общинския център Кирково и пътя за Златоград. Най-оживено той става във вторник, когато тук е пазарен ден и идват хора от съседните села. В селото имат училище, детска градина, здравна служба. Има и няколко шивашки цеха, малки магазинчета и заведения. Основното препитание тук в близкото минало е било отглеждането на тютюн. Днес селото разположено межди двата гранични пункта Златоград и Маказа остава, като чели в страни от развитието на региона. Доста от младите хора на село Бенковски не искат да остават да живеят тук и търсят препитание в големите градове на страната и дори чужбина, където се занимават отново със земеделие. Такава е съдбата и на Моника Живкова, която от 3 години работи във Великобритания. Те са занимава с отглеждане и бране на ягоди и други меки плодове.

Нищо не ме задържа в Бенковски. След Нова година отново се връщам там. Не виждам бъдещето си тук. В Англия ти дават 10 евро на час, а ти тук работиш 10 часа за 10 евро. Така, че какво да ме спира, казва Моника Живкова.

Анжела Хаджиева е студентка, задочно обучение в Пловдив. През другото време живее в Бенковски, а родителите ѝ са в чужбина. През лятото ходи при тях в Холандия, където казва, че се изкарват много повече пари.

При положението, че нашите са там и нямам разходи. Два- три месеца като работя взимам пари, които тук ги взимам за цяла година, казва Анжела Хаджиева.

И Моника, и Ани казват, че не се вълнуват от политика. Те смятат, че и след изборите нищо няма да се промени в Бенковски и България. Хората пак ще продължават да бедни и да емигрират в чужбина.

Аз ще гласувам на изборите, но нищо няма да се промени, категорична е Моника. Тук е оживено само по празниците, когато всички си дойдат за по една-две седмици, разказва още младото момиче.

Тъжно е когато млади българи виждат родината си не като място в като могат да се развиват, а като туристическа дестинация, където се връщат, за да си починат и да се видят с близки, до следващия земеделски цикъл в чужбина.