На 5 май по стар стил китното родопско село Батак осъмва сринато и опожарено. Изпепелени са над 700 къщи. Загиват пет хиляди от населението на Батак (в.а. По това време в селото живеят около 7000 души). Остава да стърчи само църквата „Света Неделя“. Това се случва преди 144 години, с което се слага края на Априлското въстание. През онази пролет батачани не засяват нивите си, напускат чаровете си (в.а. Дъскорезница или работилница за гайтани, която се задвижва с вода.), прежалват домовете си, челядта си и себе си, пред олтара на отечеството.
Как изглеждат тези събития през призмата на времето разказва директорът на исторически музей – Батак Теодора Пейчинова.
„Всеки народ има периоди в историята си, които пази дълбоко в сърцето си. За тях, той не говори с гръмки думи, а сваля шапка, прекланя глава и коленичи. Без Априлското въстание нашата история щеше да се лиши от най-ярките си страници. Преди 144 години жаждата за свобода надделява над страха от тиранина и малкия български народ се вдига срещу голямата Османска империя. Силата на духа се изправя срещу силата на оръжието. Но както казва Трендафил Керелов и до днес всички батачани помним неговите думи: „Смъртта за свободата на отечеството е свято причастие. Няма страшна смърт! Страшно е робството“.
Днес Батак е свято място за всеки българин. То е име символ на българския дух и на саможертвата в името на една велика кауза – свободата.
Името Батак през 1876 година изправя на крака цялата прогресивна общественост по света. Име пред което свеждаме глави, защото без Батак, нямаше да има свободна България.
Свободата, знаем всички е наше право. Тя не се подарява, но децата ни трябва да знаят. Поколенията са длъжни да помнят, че дедите ни са умирали за свобода. Трябва да знаят, че след пет века под покорство, зверства, издевателства, глухо дрънчене на окови, писъци на жени, деца и старци, в няколко дена тайно и полека народът порасте с няколко века. Априлското въстание, знаем завършва с военно поражение и с кланета, но то постига целта си. Само година след самото му потушаване Русия обявява война на Османската империя, а през 1878 година на картата на Европа и света вече съществува и държавата България.
Историята ни е написана с много кръв и кости, и ние нямаме право да я променяме. Единствен наш дълг е да я помним и да я предаваме на децата си. България трябва да поми Батак! Черен от болка, свят от мъка, но пример за величие. Защото Батак събира в едно и вярата, и честта, и достойнството. Три думи които запазват българщината цели петстотин години. Батак е пример за велик морал, за осмислена жертва. Да, Батак е жертва на турските зверства, но той е и остров на вярата в свободното утре – на честта родова, на човешкото достойнство. Именно заради Батак целия стар континент и света разбират, че на Балканите има един народ, който иска свободата си и е готов да жертва живота си за нея. Свобода чакана, бленувана, мечтана пет века. В Батак толкова кръв е пролята, че трябва да вървиш на колене и да мълчиш. Земята тук е свята. Затова мога само да кажа. Поклон Батак! Хиляди пъти поклон пред твоите смели чеда.“
С това слово, директора на Исторически музей – Батак Теодора Пейчинова показва, че през каквато ѝ призма да гледаме случилото се преди 144 години в Батак, то не бива да се променя и би било погрешно дори.
Обществените прояви и събирането на много хора в Батак са отменени по повод отбелязване годишнината от Баташкото клане. По традиция в Батак се провежда литийно шествие-поклонение по паметните места от април 1876 година и тази година няма да се проведе. Но на 16 май от музея ще почетат хилядите загинали. Вечният огън ще гори. Венец на славата ще бъде поднесен. Исторически музей – Батак ще поднесе венци от името на признателни батачани и потомци.
В 11 часа малка група от музея, църковното настоятелство, Община Батак и комитет „Родолюбие“ – Пловдив ще изразят благодарност, почит и преклонение пред всеки паметник в Батак. Ще бъдат поднесени венци и цветя в църквата „Света Неделя“ от всички признателни българи, които изпратят цветя и венци в Батак. Ще има празнична вечерня в църквата „Света Неделя“ , а на 17 май Божествена света литургия в храма светиня, като всичко това ще проведе при строго спазване на противоепидемичните мерки.
Чуйте цялото интервю с директора на Исторически музей - Батак Теодора Пейчинова в прикачения звуков файл.Повече чуйте в прикачените файлове
"Зимата ни прегърна с оловните си облаци, донесе студ, дъжд и мрачно време. Зима е! Украсявам, паля ароматни свещи, светвам цветни лампички, а се чувствам уморена и унила. Вероятно е от довършването на куп неща, започнати през годината и планирането на нови за следващата. Днес е събота, хем имам много неща за правене, хем пък нищо не е..
А Нурай Садулов ни отвежда на романтична разкодка в страната на любовта и виното с рубриката "Франция, мон Амур!". Очакват ни още изненади, само останете с нас от 16 до 18 часа на 90 мегахерца, и онлайн, в реално време на binar.bg Желая Ви приятно слушане!
Балет-феерия от три действия по музиката на Чайковски ще гледат кърджалийци на 17 декември от 19 часа в голямата зала на театър "Димитър Димов". Спектакълът "Спящата красавица" на Държавна опера-Бургас, е на хореографа, нашият съгражданин и почетен гражданин на Кърджали проф. Хикмет Мехмедов. Либретото е на Мариус Петипа, действието е..
Приемането ни в Шенгенското пространство е радост и за рибарите. Художниците Хари и Пенка Атанасови са любители на целогодишния риболов в Северна Гърция. Семейството предпочита Гърция и за почивка, както и за творческа ваканция. За свободата и комфорта да пътуваме, за това какви риби се ловят в момента и за красотата на маслинените..
Отпушването на граничния контрол ще доведе до ръст на еднодневните посещения и нощувки в Северна Гърция , смята собственикът на къща за гости в нашата съседка Пламен Петков. Ще се отрази и на туристопотокът от гърци, които идват тук, за да пазаруват. Тази тенденция става все по-убедителна на фона на обедняването на една част от гръцкото общество...
Туристическият информационен център (ТИЦ) в Кърджали постави последните три информационни табели, обозначаващи началото на маршрутите до Моняк, Въжения мост при Лисиците, Читкая и Екопътека "Шампион". В инициативата се включиха и представители на Професионалната гимназия по селско и горско стопанство – Кърджали. От ТИЦ съобщават, че на територията на..
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478