Реквием за коронавируса написа кърджалийката Виждан Мустафова

Пандемията от ковид-19 постепенно отшумява, но определено ще се помни дълго. Пандемията беше повод да се изпеят песни и да се напишат стихове. Срещаме се с кърджалийката Виждан Мустафова, която е написала стихотворение посветено на коронавируса. Срещата ни с Виждан Мустафова е в един от парковете на Кърджали. Място което от скоро е свободно за достъп и разходки без ограничения.

Виждан е на 57 години. Израснала в семейство на учители, може би и от там  желанието ѝ да реди думите в стихове.
Казва, че е имала не лек живот. Защото на 35 години остава вдовица и трябвала сама да се грижи за двете си дъщери, да ги изучи, за да поемат след това по пътя на живота.
Животът я е научил да бъде твърда и решителна, но в душата си остава мечтател и романтик. 

Самата тя разказва, че като по-млада стихотворенията ѝ са били любовни и романтични, а днес реди думи, които те карат да се замислиш. Такова е последното ѝ стихотворение, което се казва „Реквием“.   

Реквием

И когато светът е предаден!

И когато Земята кърви...

Пред дилема си тъжно изправен:

To be or not to be!

И питаш се, някак учуден

за милиони човешки съдби.

За живота, който е даден

без упътване и бутон -"провери".

Софтуери, телефони, търсачки

ни поднесоха с Троянския си кон.

И в утрото, когато  COVID-19 прекрачи

бе късно за вопъл, за стон...

И сега, когато се питаме:

Накъде? Докога? И...Защо?

И всеки е в своето си лутане,

смартфонът мълчи...апропо!

И битката, уви, не е за Троя,

но как да стане, да се съхраним?...

За норките, тюлените, орлите,

с "5G" системата ще си платим!