Едни от най-колоритните певци в Ловешка област живеят главно в селата Галата, Градежница, Глогово, Бабинци, Български извор, Кирчево, Торос и Борима. Те добре са запазили традициите, фолклора и носиите си, които и до днес жените носят в ежедневието си.
Ема Устинова е от тетевенското село Галата. Самодейка в местното читалище, която достойно е представяла местния фолклор на много конкурси и фестивали в страната. През 90-те години участва в Националния събор на българското народно творчество в Копривщица, където печели златни медали. Не си спомня годината на първото участие, но пък си спомня песента, която е изпяла на първото ѝ участие в Копривщица.
„Първата песен, която изпях на Копривщица беше „Навдигни са, бре Асане“. После при другите ми участия през годините съм пяла и други песни.“ Разказва Ема.
Тя научава местните песни от своята майка.
„Почнах да ги пея нашите песни, на осем години, от моята майка. Тя ходеше да жъне по нивите и аз ходех с нея, и слушах как пеят жътварски песни. Две жени пеят. Едната извиква на първи, другата на втори глас. Когато бях на училище, нямах търпение да приключа и да ида на нивата да ги слушам. Майка ми пееше много хубаво. Тя също ходеше по участия. Имаше много медали. Първата ми изява, като млада беше в Български извор и след това започнаха другите участия по конкурси. Тогава взех да разучавам песни от по-стари жени, които вече са починали. Учила съм песни от Аделина Пехливанова,“ разказва своите спомени Ема Устинова.
Аделина Пехливанова е народна изпълнителка на песни от тетевенско. Нейни записи се съхраняват във фонда на БНР.
В читалище „Светлина“ в село Галата се гордеят със своя фолклор и се радват, че има наследственост. В читалището има два състава от женска и детска певческа групи, а техен ръководител е председателят на читалището Младен Урманов. Той свири и на местния инструмент саз.
„С групите към читалището ходим по много участия, но в Омуртаг сме редовни. Там сме всяка година. Там се събираме от цяла България и изпълняваме нашите песни. Националният събор „И си носим песента“ в село Горно Новково, общ. Омуртаг се провежда всяка година в края на август, но тази година заради пандемията не се състоя. Там се събираме от Благоевград, Смолян, силистренските села, Сливо поле…,“ разказва председателят на читалището в Галата.
„Нашите хора обичат фолклора. Обичат народната музика и ако през годината не сме участвали поне на един конкурс или фестивал, все едно нищо не сме свършили“. Това казва секретарят на читалище „Светлина-1952“ село Галата Ана Пехливанова, която е и дългогодишен самодеец в читалището.
„От всеки събор на който сме се явили се връщаме с медали. През 1986 година от събора в Копривщица се върнахме с 12 златни медала, участници само от Галата. Всички индивидуални изпълнения бяха със златни медали, женската група, детската група и битовия оркестър. Аз имах голям оркестър. Мислеха, че са професионалисти – четири кавала, четири-пет гъдулки, тъпан. Като излезем, сцената се изпълва само с музиканти. Сега в детската група има 12-13 дечица, които също водим на конкурси. Много съм горда с тях, но тази година заради пандемията не сме ходили никъде, дори не сме ги събирали да репетираме“ разказва развълнувана Ана Пехливанова.
Песните от Тетевенско допринасят за огромния букет от фолклорни различия в малката ни България.
Чуйте цялто интервю в прикачения звуков файл.Приоритетно разходване на средствата от бюджета за туризъм за обекти, които са с най-голяма посещаемост препоръчват бизнесмени от бранша. Имат подозрения, че с пари от 85-те хиляди за финансиране на дейности по Програмата за развитие на туризма в община Кърджали ще бъдат асфалтирани селски улици в неатрактивни за туристите села, за да се изпълнят..
Винаги има смисъл. И – не на апатията! Така с две изречения може да се обобщят уроците, които младежи са научили от участието си в проект за запознаване с работата на местните власти. Изводът, обобщен в няколкото думи изрече в ефира на Радио Кърджали един от участниците – Любо, ученик в СУ „П. Р. Славейков“ в Кърджали. Учениците Мелвин и..
Под звуците на каба кайда в Златоград ще въртят чевермета и ще демонстрират как се приготвя качамак. Празникът на чевермето ще се състои на 10, 11 и 12 май. Очакват се хиляди гости, а хотелите и местата за настаняване са резервирани още от миналата година. Цената за килограм агнешко чеверме още не е определена, но търговците работят без..
Кърджалийка осъди Общината, след като беше нахапана от бездомни кучета. Василка Рашкова получи обезщетение от 5000 лв., на което обаче не се зарадва. „ Исках делото да има друг ефект, не формален – ето ти парите и върви където си искаш. Въпросът е, че колко хора минават и ги съдят, плащат си делата и никой не прави нищо “, огорчена е жената...
Редица идеи обмисля и ще предложи за ефективното изпълнение на Програмата за развитие на туризма в Община Кърджали за 2024 година Даниела Петрова, общински съветник, избрана с листата на партия „Възраждане“ и председател на комисията „Европейски проекти и туризъм“ в местния парламент. Програмата трябва да доведе до повишаване на интереса на..
А сега ви срещам с автора на книги-игри Никола Райков, който е успял в САЩ и Китай. Той дори за известно време живее в Америка, където учи информационни технологии и поддържа сайт за кино рецензии, но се разочарава и връща у нас. Живее в малко българско селце, далеч от проблемите на големия град, заедно със съпругата си и сина си , за..
Във втората част на предаването, шеф готвач Пеньо Иванов ще ни каже как приготвя пиле салтимбока или пилешко печено със салвия и панирани домати . След това Билге Мехмед разговаря с Людмила Данова - учителката поет, която твори в кратката поетична форма апев, което прилича на японското хайку, но си е българско. Очакват Ви и други..
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478