Коронавирусът не е първата опасна болест, атакувала планетата през последните години. Безпрецедентна е обаче масовата психоза - вирусът превзема не само телата, но и умовете. Когато се занимаваме с пандемия като COVID-19, трябва да бъдем изключително предпазливи в информацията, която споделяме, защото пандемиите могат много лесно да се превърнат в случаи на масова истерия.
Лесно е да се обвинява, лесно е да се политизира, по-трудно е да се справим заедно с проблема и да намерим решения заедно. По същество масовата истерия, известна още като епидемична истерия, е съвкупност от симптоми, предполагащи органични заболявания, но без установима причина. Това се случва между двама или повече хора, които споделят вярвания, свързани с тези симптоми и е описано като социален феномен, включващ иначе здрави хора.
Според психолога Лилия Стефанова фундаментът в ситуацията е чувството на страх. Страхът през последните месеци е изключително силен, поради факта, че хората не знаят с точност какво ще се случи, а неизвестността засилва всички негативни и деструктивни чувства в човека, казва Стефанова. Безпокойството и паника в момента държат за ръка всеки един човек по света, което от своя страна може доведе до хипохондрия и обсесии сред населението, допълва тя:
Всекидневно в практиката си виждам хора, които абсолютно никога не са имали тревожни разстройства, но започват да проявяват подобна симптоматика, което е доста плашеща тенденция. Тук деликатният въпрос е как да балансираме чистата физиология с психиката?
Избухването на COVID-19 повлия дълбоко на психичното здраве на населението поради излагането на значителен психологичен стрес. Същевременно предвиденото увеличаване на случаите на психоза, както и клиничните съвети за лечение на психоза по време на огнището трябва да се основават на най-добрите налични доказателства.
Ефектите от коронавируса се проявят като пълна тревожност и паника: притеснение за заразяване, безпокойство за близките, които се разболяват и притеснение, когато има свързани симптоми - дори незначителни. В същото време липсата на окончателно лечение за коронавирус лесно изостря и безпокойството.
Ефектът от всичко това ни направи свидетели как масово всички хора повишиха хигиенните си навици. Маниите за замърсяване - нежелани, натрапчиви притеснения, че човек е мръсен и се нуждае от измиване, почистване или стерилизация са много чести при хора с обсесивно-компулсивно разстройство разказва Лилия Стефанова.
С нарастването на притесненията относно възприеманата заплаха хората започнаха да събират и съхраняват маски и други медицински консумативи. Това често е последвано и от поведение, свързано с тревожност, нарушения на съня и цялостно по-ниско възприемано здравословно състояние. Хората с психични заболявания могат да бъдат особено уязвими към последиците от широко разпространената паника и заплаха.
COVID-19 не e просто медицински феномен, той засягат индивидите и обществото на много нива, причинявайки смущения. Тук включваме и стигмата и ксенофобията, като два аспекта на социалното въздействие на инфекциозните огнища.
След всичко казано, няма как да не отбележим, че хората толкова дълго бяха убеждавани, че правото им на свободно движение в един толерантен свят ще им струва скъпо, че сега коронавирусът дойде като отдавна чаканото доказателство. Няма как да не добавим и неотменимата мистическа склонност болестта да се преживява като „наказание свише”, което сега се стоварва върху Европа и нейната либерална култура. Според психологът Лилия Стефанова всеки трябва да бъде наясно, че вирус има, но това не смъртна присъда:
Хората се разболяват от генерално по-тежки неща и въпреки това оздравяват. Няма правило, че ако човек се разболее от рак или някоя друга болест непременно ще умре. Същото важи и за коронавируса. Тоест, ако се случи, рационализацията е – да, случило се е, факт е, но това не означава ще аз ще умра. Следващата стъпка е всеки сам за себе си да потърси реални доказателства за това спрямо неговата призма на функциониране.
Най-важното нещо което хората трябва да се научат е как да живеят в присъствието на COVID-19, защото никой не може да каже колко време ще отнеме овладяването му, респективно не само превенцията но и лечението на хората. Тоест ще има един път, който ние като индивиди ще трябва да извървим заедно с докторите и като цяло с хората ангажирани към този процес, казва в заключение Лилия Стефанова, като подчертава, че всичко това е един урок чрез който всички ние ще поемем по пътя напред, една стъпка по-подготвени и обучени за живота.
В кърджалийския квартал Веселчане ще се проведе Илинденски събор, организиран от Народно читалище “Родопски фар - 1938”. Събора се провежда за трета година и вече е част от културния календар на община Кърджали. За празника тази година организаторите са поканили орк. “Млади загорци” от гр. Стара Загора. Откриването е от 18 часа на 20 юли. По-рано..
Жените от спортно-интелектуален клуб "Ахридис" - Кърджали участваха на празника “Дни на приятелвството в Кърджали”, което се проведе в парк “Русалка”. На своя щанд те предлагаха ръчно изработени икони и други ръкоделия, а средствата от тях ще бъдат дарени на църквата "Св. пророк Илия" в с. Опълченско. Пенка Шукерска е жената, която рисува иконите. За..
Народни носии на около 200 години бяха оказани за първи път на открито в Кърджали. Носиите са използвани при снимките на филма за капитан Петко войвода. След края на снимките те са дарени на Тракийското дружество в с. Светлен, което ги поверява на Исторически музей - Попово. Носиите са от Гюмюрджина, Софлу, Дедеагач, Елхово и Ивайловградско, както и..
Последни приготовления текат в двора на църквата “Свети пророк Илия” в с. Опълченско, преди храмовия празник на 20 юли. Спортно-интелектуален клуб “Ахридос” преди 5 месеца се заемат да почистят и облагородят двора на храма, който бе обрасъл с храсти и бурени. Моторът на тази кампания е Елена Топалова, която успява да обеди другите членове от клуба, а и..
Опит за рестарт, пореден опит политиката да се пренаглася, за да е на висотата на задачите, които трябва да реши. Това вижда в настоящата ситуация у нас политологът проф. Евгений Дайнов. „Това прераждане, пренагласяне е много болезнен процес. Не е само в България, в целия свят текат такива процеси“, подчерта анализаторът. По думите..
Николина Чакърдъкова и Неврокопски танцов ансамбъл, Тони Димитрова, Десита, турските изпълнители Бурак Булут и Куртулуш Куш ще пеят в Крумовград по време на третото издание на „Среща на крумовградчани от близо и далеч“. Празникът ще се проведе в рамките на три дни, от 18 до 20 юли. Наред с културната програма, общината организира и изложба..
Фестивал на родопската кухня ще се проведе на 06.07.2024 г. /събота/ на площад "Шести май" в Баните. С него ще бъде официално открит летния сезон в община Баните. На площада ще бъдат разположени шатри с традиционна трапеза, отрупана с автентични родопска ястия, старателно приготвени от местните хотелиери, ресторантьори, читалища и доброволци. В..
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478