Майстор Стефан Чаков: Не машините, хората убиват занаятите

В българския фолклор Св. Антоний и Св. Атанас са тясно свързани. Смята се, че са двама братя ковачи. По някои места празниците им се означават с общото название „сладки и медени" и се честват като празници на ковачи, железари, ножари и налбанти.

На Атанасовден  говорим с майстор Стефан Чаков, ковач, ножар от с. Крън.

Интересът не е намалял, но едни от най-добрите майстори се явяват „убийци“ на занаятите. Тази интригуваща теза изказа в предаването „На чаршията, в чата“ на Радио Кърджали майстор Чаков. Според него причината е, че малцина от способните занаятчии са склонни да показват, да дават знания, съвет, помощ на младоците.

„В момента ножарският занаят бележи голям разцвет. Има много кадърни млади хора, които работят на световно ниво. С ковачите е малко по-бавно“, казва ножарят. Лошото е, че малко от нашите майстори качват видео на това, което правят, за разлика от руски и западноевропейски майстори, пояснява той. Времената, в които занаята трябва да се „открадне“, са минали. Някога така са „отсявали“ най-подходящите млади хора за конкретната работа.

Основен фактор за ликвидиране на занаятите в днешно време „не са китайците, не са машините, а са хората“, твърди Чаков. Като не желаят да предават опита си на друг, за да не оставят конкурент след себе си, „този манталитет убива занаята, независимо кой е“, твърди ножарят.

Хората търсят не конфекция, не масовото производство, което „няма душа, щамповано е“, а нещо, което е изработено от конкретен човек за конкретен човек, сочат наблюденията на майстора.

И ножът, както дрехата, както обувката, си иска поддръжка, за да „живее“ вечно, съветва Чаков.