Максим Генчев: Идвам с пълна кошница при Вас

Режисьорът се кани да инициира създаването на киноцентър в кърджалийско, който „да храни“ поне 1 000 души

Въпрос: „Там битката е почти невъзможна – да победя ДПС и ГЕРБ, това е някаква химера.“ Чии са тези думи?

Максим Генчев: Ами, да, реално е така. Фактически това е една установена същност, която управлява областта и било някакво чудо, за да се направи някакво разместване.

Въпрос: Това са Ваши думи от представянето Ви като кандидат за депутат. Сега обаче, тази химера, това невъзможно нещо, има голяма вероятност да се случи. Какво мислите за това?

М.Г. Може би под формата на шега мога да кажа, че трябва да играя тото. Тоест, това е един късметлийски, такъв, Божий знак, защото аз имам добри намерения към областта. Има потенциал за развитие на една нова културна дейност там. Надявам се при едно добро стечение на обстоятелствата това да се реализира. Тоест, аз не отивам с фотосесия във Вашия град, не отивам с някакви псевдохаризматични показвания, а имам една конкретна мисия, която мисля, че само там е осъществима – създаване на национален киноцентър, който да бъде обект на внимание и на бизнес от ЕС, от Великобритания, от Скандинавските страни. Ние, Кърджали, казвам ние – сме наблизо до море, имаме планина с невероятни изгледи, това е един див рай. Просто, две столици на един час път… Просто всичко е предначертано да се случи. Има огромен трудов потенциал, работна ръка, която би могла да се препитава там. Това ми дава повод да благодаря на тия 778 гласа, които получих от Вашите граждани. Може би до 1 000 души ще работят в един такъв бъдещ киноцентър. Тоест идвам с пълна кошница при Вас. И по неведоми пътища Господ подава ръка точно на моята персона, скромна, да създам нещо там. Ако не се получи, ще дойдат нови избори, тогава хората повече ще ме познаят. Аз няма да се откажа от Кърджали. Обичам го. Още, когато показвах своя филм „Дякон Левски“, аз се запознах с много хора. В Кърджали живее най-старата аристокрация на България. Има много интелигентни, културни хора, с големи възможности, като културен фонд и ще се радвам да се сработим. Отговорих Ви може би на всички въпроси.

Въпрос: Идеята, с която тръгвате към мандата е наистина радваща, още повече, както казвате, по Вашата преценка, може да носи и хляб на хората тук.

М.Г. Предимно. Предимно. Има много занаятчии, шивашки възможности за шиене на костюми. Адресът ми с този национален киноцентър е към строго жанрове на исторически сериали и игрални филми. Исторически, отново подчертавам. Така, както ВВС произвежда само исторически формати, така в Кърджалийска област биха могли да се произвеждат точно в този жанр … Това е най-приказният и най-гледаният жанр по цял свят са историческите сериали и филми. Това е. има пълни условия и възможности за такова нещо. Само като се разходя из селата и видя тия табуни от коне, просто настръхвам от перспективите, които са възможни това да се случи.

Въпрос: Понеже заговорихме, Вие сте автор на филма за Левски. Сега подготвяте филм за Ботев, казвате, че 10 години живеете с идеологията на Ботев, Левски, Раковски, пропит сте с просвещенския 19 век, какво мислите за висящите портрети на Апостола зад гърба на всичките ни управленци в кабинетите им?

М.Г. Ами, те не стоят пред очите им, стоят зад гърбовете им. Чисто метафорично мисля, че Ви отговорих. Тоест съвестта да погледнеш в очите на Апостола, пламенния поглед на Ботев, не е по силите на всеки управленец, тъй като всеки управленец, малко или много, са в един стандарт на лъжа, на злоупотреба и т.н. Тоест съвестта на много от управниците не е чиста и очи в очи с един такъв портрет, би било изнервящо работно време. Но зад гърба там вече  стои и тогава, посетителят, който гледа съответния началник и зад гърба му великия български син, би трябвало той да изпитва респект и подчинение, едва ли не идентификация на управляващия с героя. Тоест негативно е отношението ви към подобен род показване.

Въпрос: На път сте, може и на Вас да Ви се случи да станете управленец. Какъв управленец ще бъдете?

М.Г. Ами, или ще бъда на кон, или пеша с бастуна по пътеките из Родопите. Мисля да не съм зад бюро. Ще изляза изключително в действие. Аз съм такъв като човек. На достатъчна възраст съм, да преодолея суетата, парите, удобствата и т.н., нямам време за това. Имам едно мнение по въпроса, че човек не се променя от нещо, а той само се разкрива във времето, в обстоятелствата, в които е поставен. Аз от дете съм упорит човек. Винаги съм действал, разграничавайки добро от зло, т.е. не бих могъл да се променя. Не бих могъл да изневеря на себе си. няма да се чувствам щастлив, ако нещо се оям или пък нещо започна за себе си да … Разбирате ме добре, предполагам …

Въпрос: Казвате, че сте индивидуалист и се борите според собствените си желания. Когато обаче сте член на парламентарна група трябва партийна дисциплина. Ще се подчинявате ли на опорни точки, на вдигнати разноцветни маркери в парламента?

М.Г. Ох, не знам. Ако това удря съвестта ми, ако по някакъв начин съм принуден да участвам в чужда пиеса, мисля, че няма да успея да се справя. Тоест, ще направя всичко възможно моето верую да бъде изповядвано от останалите мои партньори в групата. Засега ние имаме още някакви много малки, такива и взаимно споделяни помежду ни интереси – това е за незабавна ревизия на управляващите и всеки да поема отговорност, защото тая мантра: „Аз поемам отговорност“, която я чуваме от управляващите, нищо не означава. Тя е просто думи. И Ал Кайда поема отговорност за терористически акт, но как я поема – като застава зад този терористически акт, а не като си прави оставка или влиза в затвора, или връща откраднатите пари, или т.н. Тоест, за сега, не мога да се разцепя от колектива, от групата, защото искаме едно и също – искаме ревизия на досегашното управление. Да се върнат парите. Много пари трябва да ги плащат децата ни. И аз имам и внуче. Тези пари трябва да се върнат, за да може да стъпи икономиката. Без развитие на икономика … Аз това се опитвам да направя – да създам икономически порядък в областта. А без икономика за каква политика можем да говорим? Политиката е средство на икономиката. При положение, че липсва икономика, политиката се превръща в икономика. И каква е тя – взимам заем от еди къде си и го разхвърлям между наши хора. И какво има по улиците – има леки коли и нищо друго. Няма бизнес, няма икономика. Ще внасяме месо сега, за Великден, от чужбина. Как може такова нещо?! Има стада, пасища, има възможности за производство на зеленчуци, на плодове, на всичко. Защо е това нещо?

Въпрос: Когато станете депутат, ще се чуваме, за да се отчитате пред нашите слушатели.

М. Г. Ами, аз по-често ще идвам в Кърджали.

Въпрос: Кажете една две специфики на региона? И също, ако получите мандата, кога ще дойдете в Кърджали, с кого бихте искал да се срещнете първо и защо?

М. Г. Не съм мислил с молива, да седна точно да обознача тези неща, но аз мисля, че в Кърджали няма етническо напрежение, българи и турци живеят хармонично. Аз нямам намерение да се конфронтирам, да воювам на етническа основа – Бог е един и решаваме този въпрос. Мисля, че първо ще се срещна с архитекти. С кмета ще се договорим да помага, да намерим подходящи изоставени постройки, халета, които са удобни за кинопавилиони. С архитекти ще се изчисли как ще струва реконструкцията на тия обекти. Ще обиколим селата, за да видим на място какви са – изоставени стари училищни сгради, каквото има. Всичкото това нещо трябва да се превърне в материална база на бъдещия киноцентър. Трябва да се срещна със занаятчии. Много голям обхват от комуникация конкретна, директна с хора, които ще работят … То е като прокарването на железницата в Щатите преди два века …

Въпрос: Виждам, че имате подреден план, стъпка по стъпка даже. Остава да изчакаме решението на ЦИК днес, за да разберем дали Вие ще бъдете петия представител на кърджалийци в 45-то НС.

М. Г. Ако отпадна, защото това е фактически математическа някаква сметка, аз не съм с някакво болшинство от гражданската квота, въпросът е, че тогава, цял Кърджали трябва да дойдем там и да натиснем ДПС и кмета да функционира тази идея, да я направим наистина. Няма значение кой, въпросът е да стане. Аз обичам една картина да я гледам, не ме интересува кой я е нарисувал. Важното е, че тя съществува, че тя е красива.