Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Полк. Станчев: Почит към героите не само на празник, България ще я има и в бъдеще

Снимка: БГНЕС


Каквото и да направим, никога няма да бъде достатъчно, за да възкресим славата и паметта на българските войни. Това каза в Деня на храбростта и празник на Българската армия полк. о.р., доц. д-р Станчо Станчев, председател на Военноисторическата комисия, преподавател във Военна академия "Георги С. Раковски" в предаването „След първото кафе“ на Радио Кърджали.

През 1979 година, като млад офицер, той прекрачва прага на 10-ти родопски полк в поделението в Момчилград, където започва военната му служба.

 „Наистина тези, в болшинството си млади хора, които положиха живота си пред олтара на Отечеството, никога няма как им да се отблагодарим по достойнство. Но все пак е необходимо, не трябва да забравяме техния подвиг и да не се сещаме за тях само на кръгли годишнини, на паметни дати, на празници, като днешния (6 май б.а.). На пръстите на едната ръка са мемориалите, които са мястото, където да се поклоним, да положим цвете, да запалим свещ, да успокоим духовете, душите на тези наши предци. Каквото и да направим, все няма да бъде достатъчно“, каза полк. Станчев. И допълни: „Сещам се, че на един паметник пишеше, че величието на държавата се крепи върху костите на загиналите за нея войни“.

Според оценката му, ако българите искаме модерна, развита, богата държава, трябва да се научим да почитаме миналото си, тези „които с костите си очертаваха границите на България“, посочи офицерът. Новото поколение, това на интернет, събира информацията си, обогатява знанията си единствено от екрана на своя компютър. „В тази връзка съм поставял въпроса, че трябва да търсим начин да привлечем вниманието на младите хора към нашето славно минало“, каза историкът. Трябва следващите поколения да знаят, че България не започва от тях, че я е имало повече от 13 века, „България ще я има и в бъдеще – няма как да загине една толкова здрава, жилава, устойчива държава с толкова боеспособен народ, с висок боен дух“, коментира военният.

„Бях предложил да се направят занимателни игри, в които да се пресъздава българската история – например обсадата и овладяването на Одринската крепост, овладяването на Тутраканската крепост – с модерни средства, така че да привличат вниманието на младите хора, на подрастващите. Едни млади хора пак са направили една интерактивна карта на Балканската война, в която много внимателно, с натискането на копчето само на компютъра, може да се проследи какво е движението на българските войски – къде са водили големи боеве, къде са дали най-много жертви и т.н. Трябва да се търсят модерни начини, трябва да намерим верния път към сърцата и към душите на младите хора“, подчерта преподавателят.

Когато искаме да повдигаме националното си самочувствие, подчертаваме факта, че нямаме пленено бойно знаме, нямаме знаме, което да се съхранява в чужд военен музей, докато в нашия военен музей имаме знамена от различни държави, пленени по време на бойни действия. Разпространена е максимата, че ние не губим боевете на бойното поле, но политиците на масата за преговори по-късно попиляват онова, което с цената на кръв, на живота си са извоювали българските войни. Разбира се, за да бъдем достатъчно обективни, трябва в исторически план да споделим, че имаме чисто военни грешки, които са допускали нашите пълководци, но те са достатъчно малко, за да дават истинския облик на българската войска, коментира полк. Станчев.

Когато съществуваше наборната армия, българската армия, даже включително след т.нар. демократични промени от началото на 90-те години на миналия век, имаше около 72% одобрение сред българското общество. По-късно, когато армията стана професионална, когато се сви по численост и по обхват, тя като че ли изгуби тази своя популярност. Това е нормално, наборните войници бяха свързани със семействата си, сменяха се периодично, повече хора преминаваха през армията и това я правеше популярна сред населението. Освен това, по онова време, когато имаше една доста сериозна криза по отношение на институциите в България, армията беше запазила своето достойнство и авторитет. Но професионалните войници, които са в момента в българската армия притежават много добри бойни качества и това най-добре се отразява от партньорите ни при участието на нашите войници в мисии зад граница, там, където те реално участват в бойна обстановка. Оценката, която дават нашите партньори от НАТО е много висока за българския войник, коментира офицерът от резерва. „Ние сме си родени да бъдем войници. И както и да се опитва някой волно или неволно да понижава авторитета на армията ни, няма как да го загубим – ние сме родени войници и най-вероятно такива ще останем и в бъдеще“, отсече полковникът.

Трябва да има паради, защото чрез тях може да се покаже, че парите, които се отделят за въоръжение на българската армия не отиват напразно. Те се влагат така, че българският гражданин да живее спокойно и достойно, счита полк. Станчев.

„Не дай Боже да се налага, но ние сме защитници на Отечеството до живот“, отсече в заключение българският офицер.


Вижте още

Радостина Лулова със златни медали пет месеца, след като стана майка

Първи успехи и първи медали на единствения в Кърджали спортен клуб по силов трибой "Юнак". Преди дни в Дупница се проведе първият кръг от републиканското първенство. Малко повече от месец, след като получи лиценза си и правото да участва в състезания, кърджалийският отбор спечели в първото си официално състезание общо 14 медала в трите движения -..

публикувано на 18.06.21 в 17:49

Хайдутите - тема на ученическата конференция по история в Кърджали

43 разработки - доклади, есета, презентации, филми и краеведчески изследвания за хайдутите в българската история ще бъдат представени на националната ученическа конференция по история. Тя се провежда на 18 и 19 юни за шести път в СУ "П.Р.Славейков" в Кърджали. Темата е "Личности и събития, повлияли на българската история", а идеята на организаторите..

публикувано на 18.06.21 в 11:54

Местни производители на риба: Яз. "Кърджали" се източва неправомерно, което е убийствено за рибата и хайвера

Представители на местния бизнес са обезпокоени от драстично ниското ниво на язовир "Кърджали". Твърдят, че от няколко дни язовирът се източва по необясними за тях причини. Безводието създава тревоги на производителите на риба и рибни продукти. Днес в изнесеното студио на Радио Кърджали, което бе на яз. Кърджали репортерът Галина Стефанова разговаря..

публикувано на 14.06.21 в 16:03

Коронавирусът в България - овладян, но не и обезвреден

Третата вълна на пандемията от коронавирус в България е овладяна и си отива според здравните власти. И днес процентът на заразени е нисък - положителни са 1.3 на сто от общия брой направени тестове. Няма нови случаи в девет области, включително и Кърджали. Отчита се спад на новозаразените и спад на смъртността, расте и броят на ваксинираните. Можем..

публикувано на 31.05.21 в 18:25

Пепа Петрова: Образованието и културата на един народ поддържат силата му

24 май е празник на българската идентичност, на националния дух и съзнание, където и да се намира човек по света. Нашите сънародници в чужбина знаят това най-добре и може би затова с плам, вдъхновение и самоотверженост българските неделни училища по света работят, за да запалят и запазят искрата на българщината и в децата. Едно от тези училища е..

публикувано на 24.05.21 в 17:53

Кремена Георгиева: Неделните училища в чужбина са малки храмове на българщината

Казват, че Родината е навсякъде, където се съхраняват историческата памет на един народ, на неговите личности и герои. Българските училища в чужбина са онези стотици малки Българии, които съхраняват и предават народната памет и самосъзнание на бъдещите поколения. Така е и в британската столица Лондон, където, в училище Звънче като учител работи..

публикувано на 24.05.21 в 17:22

Над 40 хиляди ученици в 376 неделни училища извън България честват 24 май

Над 40 хиляди ученици, които учат в общо 376 неделни училища извън  България и в двете държавни училища - в Прага и Братислава, празнуват 24 май. Заради пандемията от коронавирус честванията на повечето места не са присъствени, но навсякъде са насители с изключителна емоция заради връзката с България. Когато родолюбието не е формално, не е..

публикувано на 24.05.21 в 17:00