Жители на пограничните села в Родопите са в очакване на стада от гръцки крави.
Всяка пролет животните преминават държавната граница и навлизат в българска територия, където престояват с месеци. Местните хора отдавна търсят начин как да се справят с тях, защото унищожават селскостопанската продукция. Оказва се, че за тези крави гръцките стопани получават евросубсидии.
Гръцките крави спокойно преминават браздата и търсят храна и вода в българските погранични села.
Едно от тях е Тихомир. Село с 1 200 жители по постоянен адрес, но реално много по-малко. Основно са пенсионери, а голяма част от младите живеят в големите градове и чужбина. Някои се връщат само през летните ваканции, други - търсят сезонна работа. В село Тихомир идват крави от Гърция. Познават ги по ушните марки, защото са на гръцки език. Движат се на стада. Кметицата на селото Росица Мизюрска разказва, че гостите пристигат всяка година.
В Тихомир разказват любопитна история – за крави, които се връщат в Гърция наесен с потомство. За тях и за новите попълнения в гръцкото стадо фермерите получават субсидии. Според местните хора гърците пускат напролет животните на свободна паша в планината и ги прибират с първата слана. Това създава проблеми, казва Мизюрска.
Заради гръцките крави е търсено съдействие от българските власти.
Не по-малък проблем за жителите на Тихомир са дивите прасета. Те също влизат в селото, а след тях остават разорани ниви. Хората се оплакват, че не могат да приберат продукцията и много от тях се отказват да сеят.
С дивите прасета хората в Тихомир могат да се справят само когато е ловният сезон. В опит за спасят реколтата те ограждат градините си, но без резултат.
Село Тихомир е известно с картофите. Засетите площи обаче намаляват всяка година. И една от причините са дивите прасета.
Процесите в България са пряко свързани с международната конюнктура. Тя дава отпечатък и не може да се абстрахираме от нея. България в момента е на границата на един конфликт, който изправи Изтока срещу Запада и това се вижда и в българския политически живот, заяви пред Радио Кърджали историкът и журналист Георги Кулов. За нашия голям брат Америка ние сме..
Само две от определените по Областна здравна карта девет лекарски практики за община Ардино са заети. Двамата общопрактикуващи лекари са в общинския център Ардино. Останалите седем практики в селата Бял извор, Жълтуша, Падина, Млечино, Горно Прахово, Чубрика и Боровица стоят незаети от години. Всъщност, доскоро в Боровица имаше семеен лекар,..
С празнична програма през целия ден, кърджалийци ще отбележат днес 112 години от освобождението на града. От 11:00 часа по традиция цветя и венци ще бъдат поднесени първо пред паметника на генерал Васил Делов, като освободител на града. Програмата ще продължи с шествие на представителните блокове на учебните заведения, което ще постави..
Около 350 подписа са събрани за разкриването на нова жп спирка в кърджалийския квартал Веселчане. Подписката стартира преди около месец по инициатива на кърджалийката Соня Кирева. Всичко започва от един пост в социалната мрежа Фейсбук с призив кърджалийци, а и всички които използват "Родопската гъсеница", както наричат железницта в региона, да се..
Д-р Фикри Гюлестан счита, че разцеплението в ДПС е оздравителен процес. Пирова е победата на "ДПС - Ново начало" при регистрацията, заяви той пред Радио Кърджали. Тази пирова победа няма да работи в дългосрочен план. За регистрацията на "ДПС - Ново начало" д-р Гюлестан казва, че мачът е бил свирен по-рано. И глухият, и всеки нормален гражданин знаят как..
86,6 литра е най-голямото количество дъжд, което е паднало за изминалото денонощие в област Кърджали. То е измерено в Кирково. Това съобщи за Радио Кърджали Красимир Христов - дежурен метеоролог в Хидрометеорологичната обсерватория в Кърджали. В Джебел измереното количество за 24 часа е близо 27 литра, в Ардино 40 литра, в Крумовград 16, каза..
Разкъсана облачност
Облачно
Предимно облачно
Ясно
