Фатме от Великденче боядисва и яйца, но си почита байрама

Мъжете са на гурбет, няма кой да вдигне, да погребе мъртъвците. Добре, че децата избягаха в чужбина, който остане тук, трябва да се бори. Така реди философията на живота Фатме Мехмед Бекир от джебелското село Великденче. Тя не е християнка, но ако й идете на гости на Великден, ще се чукнете за здраве с боядисани яйца. Защо боядисва? „Децата се радват“, отговаря и пояснява, че ги шари – червени и розови за внучките, сини и зелени за момчетата. Помогнала е на една от внучките, дето е окумуш – във всичко е първа в училище, да приготви писано яйце за състезанието в училище. Дано победи отново, надява се бабата и с цялото си сърце разказва за внуците.

Трудно й е на село. И не само на нея. С всичко се справят, но добре че са в чужбина мъжът и синът й, та помагат финансово. Инак с млякото, което предава от петте кравички, не може да изхрани челядта тук.

Повечето от 45-те семейства, които живеят в селото отглеждат животни, за да се прехранват. Отказали са се от тютюна. „Ама, ако върви така животът, май и от животните ще се откажем. То млякото е 70 стотинки, пък пшеницата, царевицата е 80-85 стотинки. Накъде? Като идеш да вземеш минерална вода, водата е по-скъпа от млякото“, недоволства жената.

„Байрама по-хубаво ще го празнуваме. Първият ден ще месим катми, вторият – мекици, а на третия ден ще идват на гости дъщерите, зетьовете, роднините и така е“, разказва Фатме.

Тя се справя успешно и с новите технологии. Ползва спокойно всякакви приложения в телефона си. Оказа се, че докато е с кравите „сърфира“ и из интернет.

Задължително поне два пъти в месеца ходи на лекар в общинския център – гр. Джебел, на 15 км от село Великденче. „Имам три коли, но нямам мъж да кара и моля комшиите“, споделя мъката си жената. „В България животът стана много тежък, да Ви кажа. Добре, че младите избягаха навън. Иначе, като останеш тука, трябва да се бориш, няма начин“, казва Фатме Бекир от село Великденче.