Цветен и изпълнен с традиции е празникът Рамазан байрам в чернооченското село Комунига. Екипът ни гостува по покана на кмета Бахри Хашимов в предходния ден, наречен анифе или арифе. Разказваме за подготовката за посрещането на този важен за мюсюлманите празник.
Рамазан байрамът или Празник на говеенето, познат и като Шекер байрам, е важен мюсюлмански празник в първите дни на месеца Шауал, отбелязващ завършилия свещен месец Рамазан на тежкия разширен пост, наричан също Рамазан или саум.
Религиозният празник е единственият ден, в който на мюсюлманите не е разрешено да постят. Празникът чества края на 29 или 30-дневния пост от изгрев до залез слънце по време на целия месец Рамазан.
Защо точно в това село? Отговорът е може би не съвсем очакваният, но пък достатъчно тривиален. На избори ходим в селото. Наблюдаваме как протича изборния процес. Преди време разказахме за живота на хората в Комунига. Не че е много по-различен от този на всички в България. Заради пандемията две години хората не можаха да посрещнат Рамазан Байрама с близките си, които живеят в чужбина. Сега селото е по-пълно.
Както беше уговорката ни с кмета Бахри Хашимов, пристигнахме по-рано сутринта, за да се срещнем с повече от героите на деня. Цялата централна улица грееше в разноцветни балони - 1 100, както разбрахме от домакина ни. По-късно стана ясно и защо е такава – по нея преминава цялото "бонбонено шествие".
Пред кметството вече беше подредена и импровизираната сцена, където по обед щяха да се изявят децата с празничната си програма.
Първата ни среща беше с хората, които в продължение на месец са изминавали по 4 км из цялото село, за да събудят тези, които постят, да хапнат преди изгрева на слънцето. Е, разбира се, че има и недоволни, но традициите трябва да се тачат. В двора на джамията ни очакваха давулджиите Рамадан и Орхан. Рамадан се занимава с това от 26 години, а Орхан, който е от Турция, е новак в занаята. Има песен за всеки един от членовете на семейството, традициите трябва да се спазват и поддържат живи, разказа Орхан. И допълни, че са готови да отстъпят място на по-младите, но няма желаещи. В Турция давулджиите се подбирали след конкурс .
След джамията отидохме в дома на Мамурие Шабан. В китния двор от пръв поглед се виждаше, че всичко тук се прави с мерак и от сърце. Влизайки ни посрещна топлина и аромат на прясно изпържени мекици. Освен Мамурие, запретнали ръкави тук бяха дъщеря й Лейла и комшийката Гюлнадие. През цялото време, докато си говорихме жените не спряха да пържат мекичките и внимаваха да не ги прегорят. Видно беше, че всичко правят с любов и заедно. "Докато месим мислим добро, всичко да е добро. Всички да сме равни, да сме богати от сърце – не друго да ни е богато, сърцето да ни е богато. Да няма война. Доброто отива в тестото“, каза Мамурие. И допълни, че мекиците се раздават за душите на починалите близки. „Те, днеска са тука всички“, изрече на глас вярването си домакинята ни. В подредения двор хапнахме, разбира се, от вкусните мекици и баклава, приготвени с толкова топлота и добри помисли. С „Да ви е видено“ се сбогувахме с любезните ни домакини с уговорката да се върнем да гостуваме някога пак.
От двора на Мамурие се отправихме към централната улица на селото, "огряна" от разноцветни балони. По цялото протежение се бяха подредили жени, коя седнала на малко столче, коя направо на бордюра на тротоара, на групички - млади, възрастни, всяка стиска пълна торба. Говореха си. Чакаха. В един момент от долния край на улицата се зададе върволица от дечурлига - по-малки, по-големи, повечето, особено девойките, нагиздени в празнични премени. Майки и татковци щракаха с телефоните, снимаха ги. Разбрахме, че това е традицията, за която ни разказаха по-рано - раздаването на бонбоните. Учителката по турски език Виждан Сюлейман ни разказа подробности. От нея разбрахме, че причината да бъде видоизменена традицията е нещастен случай отпреди години. В миналото децата са обикаляли от къща на къща, за да получат бонбоните си за празника. Преди известно време, дете, бързало да пресече улицата към отсрещната къща, улисано в празничната еуфория и загинало след удар от преминаващ автомобил. Оттогава ритуалът е променен. От няколко години украсяват с балони от предишната вечер, а децата участват активно в тази дейност. Учителката разказа, че на този ден малките събират до три-четири килограма бонбони. После ги броят и се радват. Спомни си от своето детство, че са получавали основно лакомства. Сега на малките се дават и пари.
Докато чакахме самото тържество на селския мегдан, разговаряхме и с кмета Бахри Хашимов за спомените му от детството за този ден и ритуалите. Той припомни, че „по времето на соца“, хората са се страхували да признаят, че спазват религиозните традиции. Кметът сподели, че заради кризата, живеещите в чужбина съселяни не са си дошли. Изрази надежда да се приберат поне за Курбан байрама и да се събрат семействата. Сподели и какво иска да предаде на внуците си. „Да продължават и да не забравят нашите традиции, защото с течение на времето децата забравят абсолютно всички традиции. Ние трябва да ги подкрепяме в тази насока, обаче е малко трудно, защото те са по градовете, по чужбина, като се виждаш много рядко с тях – не става, трудно е“, не скри емоциите си Хашимов.
Разбира се, че тържеството не може да мине без официални гости - тук бяха кметът на община Черноочене Айдън Осман и председателят на ОбС Бедрие Газиюмер.
В последните години, заради сигурността на хората покрай пандемията, традициите бяха поизоставени, каза кметът Айдън Осман. Посланието на този празничен ден е за солидарност, състрадание, човещина и братство, допълни управленецът.
Разделихме с благопожелания с любезните ни домакини, пожелахме им и светъл празник и обещахме да гостуваме отново в чернооченското село Комунига.
В неделя пред театъра в Кърджали от 14.30 всички хора от областта ще имат възможност да отнесат фиданки със себе си, за да засадят бъдеще за нашата планета. Доброволци ще им раздадат 20 000 дръвчета - плодни, медоносни, паркови. Инициативата е втора по рода си в Кърджали, но поредна за Гората бг. Създателят на организацията Никола..
Колко са вкусни дините, отгледани на дъното на язовир? На този въпрос могат вероятно да отговорят хората от кърджалийското село Лисиците. Селото е известно с най-дългия въжен мост у нас, на който туристи и от страната, и от чужбина прииждат, сега основно в почивните дни, дори само, за да си направят впечатляващо селфи. А той, мостът, е..
В продължение на две седмици жените от Спортно-интелектуалния клуб „Ахридос“ демонстрираха ангажираност и съпричастност, включвайки се активно в благотворителна кампания, насочена към социално уязвимите групи в обществото. С много желание и отдаденост те събраха десетки кашони, пълни с дрехи, обувки, завивки и детски играчки, които ще бъдат дарени на..
На сцената на Театрално-музикалния център в Кърджали се проведе изключителен концерт по случай 70-годишния юбилей и 50 години на сцената на един от най-талантливите акордеонисти в България – Нешко Нешев. Събитието се превърна в празник на българската музикална традиция, събрало на едно място най-обичаните фолклорни изпълнители и почитатели...
Да вярваш в любовта, да знаеш, че семейството и приятелството са значими, да браниш правдата, да вярваш, че любовта е по-силна от омразата. Тези ценности и истини са най-доброто, което можем да си пожелаем да преоткрием тази Коледа край елхата и рождението на Исус. Позабравените послания ни напомнят момчетата от група "Хоризонт", които..
Директорът на Средно училище „Йордан Йовков“ Людмила Чаушева, представи на националния форум „Ние сме бъдещето“ добра практика по предприемачество, разработена и внедрена в школото в Кърджали. Форумът се проведе в Габрово, а организатори бяха Регионално управление на образованието, Фондация „Джуниър Ачийвмънт България“ (JA Bulgaria), Община..
Във втората част на предаването Нурай Садулов ни отвежда на романтична разкодка в страната на любовта и виното с рубриката "Франция, мон Амур!". Очакват ни още изненади, само останете с нас от 16 до 18 часа на 90 мегахерца, и онлайн, в реално време на binar.bg Желая Ви приятно слушане!
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478