Иван Димитров: Лявото кукерско хоро се играе напук на Дявола

публикувано на 16.02.24 в 16:28

Иван Димитров

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Групата от кукери в ивайловградския квартал "Лъджа" е единствената в Източните Родопи. Традицията е пренесена от Мала Азия, като всеки кукер си изработва само костюма и се стреми да е възможно по-страшен. Наскоро групата бе на фестивала Сурва в Перник, откъдето се върна със златен медал. За кукерството изобщо, за традициите и защо ги следват, Радка Петкова разговаря с Иван Димитров, ръководител на групата, общински съветник и производител на вино.

За златния медал от фестивала Сурва, Иван Димитров: "журито грабнахме с нашите автентични костюми, които са с цървули от свинска кожа, които всеки сам ги прави. Навои, потурите, всичко е автентични от нашите наследници, дядовци, прадядовци, от бащите на децата и просто ние имаме единствено ляво хоро, което играем. Никъде го няма, ходили сме навсякъде и по Ямбол, и в Перник - къде ли не, в Търговище. Ние сме единствените, които играем кукерското ляво хоро. Лявото хоро се играе напук на Дявола.

Защото ние играем на Сирзи Заговезни. Това е началото на пролетта и края на зимата и това зло, което се е събирало цяла зима.... Пролетта събужда земята от зимен сън, в почти всяка къща се заорава,

сее се и се гони злото, което се събрало и напук на Дявола. Играем това наше ляво хоро и гоним злото от всеки дом и благославяме за здраве и берекет, щастие и плодородие, всички да са живи и здрави. И най-важното, че към групата от доста време се присъединяват много деца, които с желание наследяват този наш празник".

- И това ще ви питам... Вие как се увлякохте по кукерството? По традиция ли беше?

"Преди години бащата, имам и по-голям брат, и той.....вече от тях и аз. И сега и моите деца и двете постоянно и в Перник и навсякъде, където групата ни поканят, навсякъде децата гледат по-възрастните, защото аз съм един от най-възрастните. Просто не знам. Голям мерак, голямо нещо".

- Разбрах, че един костюм тежи до 50 кг, как се носи толкова тежко облекло?

"С мерак. Големите колани, пристягаш се, с кожата са топлиш и колкото е по-страшна е маската, толкова по-надалече бяга злото".

Така казват при нас".

-Казахте, че и малките кукери се увличат - как става това и колко са дечицата?

"увеличават се. Миналата година, благодарение на общината с ръководството направихме така, че на всички деца да има някакъв подарък, да има стимул, бяха 25 подаръка и не стигнаха.

...така стана, че някои, които бяха по-големи, им казахме просто Дръпни се настрани.... само и само да има за малчуганите. И така... Може би и стимул има - помагаме..... кожа да ушиеш, дрехи да направиш, цървулки кожички...

Дори миналата година от Кърджали от "Петко Рачов Славейков" мисля, че беше училището, тук имат познати и идват, и се обличат децата. Интересно е.

- Идва Кукеровден. Откъде идва тази традиция?

- Ние горе квартал "Лъджата" е било навреме село и е заселено 1914 година, когато затварят границите от село Мандър, Мала Азия. Това са просто бежанци навремето, 1800-ата година отиват надолу и има много богати земи в Мала Азия. Там са повече земеделци, горят въглища и имат добро препитание. Получават хубави пари и много семейства се изселват там и около стотина години живеят там - в Коджабунар Мандър. Много села са. След като вече 13-а и 14-а година затварят границите, отиват една вечер и им казват "Кой каквото може да вземете". Покъщнина, волските коли ги качват на параходите и ги разтоварват тука в Гърция, на Ксанти и от там вече пеш идват. Лъджата е било гръцко село около 500 човека са били и заселват село лъджа. И там е имало кукери".

- Защо на един от кукерите се казва бей?

"Нашите възрастни дядовци казват така... Защото обичаят идва от там, от Турция и не е хубаво като си в Турция да казваш цар, а нали главатаря трябва да се казва бей. И оттам е останало. И тук вече като идват и нашите хора вече така са си решили, че остава бей.

През демокрацията около 70-етте и 80-тте години ние тогава сме били към Кърджалийски окръг...И Исторически музей в Кърджали за първи път на канят 72-а година в Кърджали участваме. И от там вече почваме участията по Перник, по Търговище, Ямбол, във Франция, в Лонго сме били. Сега на 7 март сме канени пак в Орестиада сме ходили няколко известни групи и в света.

Повече чуйте в разговора на Радка Петкова с Иван Димитров.

По публикацията работи: Радка Спирова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Иван Димитров: Лявото кукерско хоро се играе напук на Дявола

РИОСВ - Хасково: Неприятната миризма в Кърджали е от производствената база на "Хармони"

Оценката за дисциплина – от категорично „да“ до твърдо „не“

Радост Николаева: "Направи ли ви впечатление, че в новия кабинет има само една жена министър?"

Милко Багдасаров: Хората в огромната си част искат редовен кабинет

Габриела Руменова: Мними търговци злоупотребяват с лични данни и ни подвеждат с пратки

Зимната приказка на Явор Русинов в Горно Луково

Руска Стоянова - фея на билките

Радио Кърджали

За БНР