Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Художникът Божидар Чантарски: Българското село винаги е докосвало сърцето ми

| Интервю
6
Божидар Чантарски


А сега ви срещам с един непознат за множеството художник, който рисува българското село изключително реалистично, с умела ръка за детайла и за духа на времето, което пресъздава. Картините му са като фотографска снимка на миналото, на онова детство, което вече няма как да изживеем и за онзи бит на чистите по душа хора, които живеят в малките населени места. Сцени от завръщане от селскостопанска работа, усилния труд на нивата, или пък пасторални и зареждащи със спокойствието на картини от детството и от природата и къщите на селото се зареждат пред очите ни. Куче, което стои на стража пред рухнала къща. Старец, който е вдигнал в усилие брадвата, за да нацепи дърво. Котка, която стои пред огряна в светлина къща през есента. Божидар Чантарски е носител на първа и втора награда от конкурса за историческа живопис, на наградата "Пазител на традициите" 2014 г.,  на "Рицар на четвъртата" 2016. Има две самостоятелни изложби. Картини на автора са притежание на частни колекционери от България, Финландия, Америка, Япония, Русия, Германия и други държави. За себе си художникът казва: "Роден съм  през 1983 година в град Бургас, където и до днес живея също и творя. Завършил съм през 2005 година Факултета по изобразителни изкуства към Великотърновския университет, специалност "графика" в курса на покойния вече Мотко Бумов, на който съм изключително благодарен за всичко. Но по стечение на обстоятелствата се хванах след това с живопис и така до ден днешен. 
- Обект на вашето творчество са, цитирам - уникалната възрожденска архитектура, природата на България, както и хората, които живеят на село. Картините ви са живи, връщат ни в детството на село при баба и дядо. От личен опит ли разказвате, такова детство ли имахте или пък сте живял известно време на село?

- Ами, честно казано, съм в града, но корените и на бабите, и на дядовците са ми селски, така че може да се каже, че доста време съм прекарвала на село при тях, където съм се запознавал с бита, съответно и културата и е оставила дълбоко отпечатък в мен. Или мога да кажа, че това нещо винаги ми е докосвало сърцето и това съм искал да творя винаги.

- ..... уникална е светлината във вашите картини. Много са реалистични, много са живописни, подробни, вкарват ни точно в тунела на миналото, в детството при баба. Как успявате да направите това, много са въздействащи картините Ви.

- Честно казано, ми е трудно да го обясня, понеже тове е усещане, което аз изпитвам и искам да го покажа на платното, а няма как да го обясня с думи. Просто всичко, което съм искал да кажа, ръката върху платното ми го показва. 

- Имате много интересни сюжети, много характерни за село - възрастен мъж се връща от полска работа заедно с кучето. Куче, което стои на страж. Баба изпраща съпруга си на нивата....,деца играят на малката селска улица, окъпани от светлина. Ходите ли на място, за да улавяте част от сюжетите или което си спомняте, това пресътворявате?

- Разбира се, че ходя. Възползвам се от всяка дупка, която имам свободна да може да напусна града и да отида на село, където мога да се заредя на живо с тази енергия. Все още е жив българският дух и бит, бих могъл да кажа, и определено гледам да възпитаваме децата си по същия начин - да обичат природата ни, да обичат България, да обичат селата ни, миналото ни. 

- Тоест по някой път рисувате това, което виждате? 

-  Понеже рисувам многопластова живопис и рядко е ала прима, така че по-често снимам сюжетите си и след това в ателието си ги наслагвам върху платното и скицирам и така ги оформям.

- Няма как хората да застинат с часове, значи си ходите с апарата навсякъде?

- Възползвам се от съвременните технологии, определено, доколкото мога, за да си помагам работа в ателието.

 - Какво ви харесва най-много в селския бит, рисувате по скоро едно позабравено село...

- Много харесвам българското село като местата, които не могат да посетя, заимствам от снимки на различни български фотографи, консултирайки се с тях, защото, разбира се, не мога да обиколя абсолютно всяка махала, всяка паланка. Тези забравени, но пък истински български къщи. 

- Какво ви привлича в лицата на отрудените хора и говорите ли си с тях, когато отивате да ги снимате, за да ги нарисувате?

- .....много е важно тези хора да ви допуснат до себе си, защото в днешно време всеки се притеснява от непознати, но когато кажа, че съм художник, от там нататък се разчупват ледовете и всичко е наред.

- А изпитвали ли сте тъга, много села са обезлюдени... Ето тука скоро бяхме към Ивайловградско - Горно и долно Луково - дъхът ти направо спира от красотата, зашеметяващо е, но тези изоставени къщи....

-  Тъжно е..... много е тъжно просто, че целият живот все повече и повече се изтегля към градовете и то не към всички градове дори, а просто към два три големи града и всичко останало се обезлюдява. И просто много хора са принудени наистина буквално да изоставят имотите си, търсейки препитание в страната без изобщо да искат да се върнат. Но там идва моята работа - да ги запазя за поколенията тези къщи върху картините. 

- Това е страхотно наистина, след време това ще е някакъв вид историческа живопис, нали?

- На това се надявам и затова се мъча да ги правя колкото се може по-реалистични, за да може да бъде един вид, исторически фонд някакъв....

- Четете ли романи за село, исторически романи, вие имате и две награди от конкурса за историческа живопис.

- Харесвам историята, но в последно време ми остава много малко време за четенебуквално преди лягане. Защото имам малко дете, едно по-голямо също, които ми изискват цялото ми внимание. Но поне, което ми е в личен план вниманието да бъде ангажирано с тях.
Божидар Чантарски би се срещнал с Чудомир, ако има такава възможност, да разговаря с герой от друг исторически период. Харесва го като илюстратор, защото е сътворил много експресивни акварели.  


По публикацията работи: Радка Петкова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

Започна детската лятна школа в музея в Смолян

Започна лятната школа в Регионалния исторически музей „Стою Шишков“ в Смолян. Тази година тя е под надслов: „Ваканция в музея – научи българското“, съобщи директорът Валентина Василева. В продължение на две седмици се очаква над 120 деца да се включат в заниманията. Сред традиционните инициативи, които са включени, са  запознаване с експозицията на..

публикувано на 15.07.24 в 12:01
Екипът на проекта с наградените млади предприемачи

Млади предприемачи представиха бизнес идеите си в Мастер Клас

Трима млади предприемачи получиха награди в приключилия „Мастер Клас за млади предприемачи от област Кърджали“, организиран от Стопанския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" и Обединена българска банка (ОББ). Регионалният конкурс беше за насърчаване на предприемачеството сред младите хора в областта. „Целта е да се насърчат..

публикувано на 15.07.24 в 09:47

Орк. "Млади загорци" ще свирят на Илинденския събор в кърджалийския квартал Веселчане

В кърджалийския квартал Веселчане ще се проведе Илинденски събор, организиран от Народно читалище “Родопски фар - 1938”. Събора се провежда за трета година и вече е част от културния календар на община Кърджали.  За празника тази година организаторите са поканили орк. “Млади загорци” от гр. Стара Загора. Откриването е от 18 часа на 20 юли. По-рано..

публикувано на 13.07.24 в 17:17

Клуб "Ахридос" с благотворителна кауза

Жените от спортно-интелектуален  клуб "Ахридис" - Кърджали участваха на празника “Дни на приятелвството в Кърджали”, което се проведе в парк “Русалка”. На своя щанд те предлагаха ръчно изработени икони и други ръкоделия, а средствата от тях ще бъдат дарени на църквата "Св. пророк Илия" в с. Опълченско. Пенка Шукерска е жената, която рисува иконите. За..

публикувано на 13.07.24 в 15:05

200-годишни носии бяха показани за първи път на открито в Кърджали

Народни носии на около 200 години бяха оказани за първи път на открито в Кърджали. Носиите са използвани при снимките на филма за капитан Петко войвода. След края на снимките те са дарени на Тракийското дружество в с. Светлен, което ги поверява на Исторически музей - Попово. Носиите са от Гюмюрджина, Софлу, Дедеагач, Елхово и Ивайловградско, както и..

публикувано на 13.07.24 в 13:46

Клуб "Ахридос" и доброволци подготвят църквата "Св. пророк Илия" за храмовия празник

Последни приготовления текат в двора на църквата “Свети пророк Илия” в с. Опълченско, преди храмовия празник на 20 юли. Спортно-интелектуален клуб “Ахридос” преди 5 месеца се заемат да почистят и облагородят двора на храма, който бе обрасъл с храсти и бурени. Моторът на тази кампания е Елена Топалова, която успява да обеди другите членове от клуба, а и..

публикувано на 11.07.24 в 11:04
Евгений Дайнов

Проф. Дайнов: Пеевски преяде с власт, идва политическият му залез

Опит за рестарт, пореден опит политиката да се пренаглася, за да е на висотата на задачите, които трябва да реши. Това вижда в настоящата ситуация у нас политологът проф. Евгений Дайнов. „Това прераждане, пренагласяне е много болезнен процес. Не е само в България, в целия свят текат такива процеси“, подчерта анализаторът. По думите..

публикувано на 10.07.24 в 21:39