Тази лична драма на тези хора се превръща в драма на цялото общество. Една част от хората, които трябва да направят реформата и могат да я направят, не я правят, защото се страхуват, че може да ги застигне осъдителна присъда. Затова всичко става много мъчно и с имитация.
Най-точно е да се каже, че ние излязохме на стълбите на Съдебната палата за откровен разговор с гражданите... Това е доста нетрадиционен акт. Случва се за първи път в историята на България. А се случи, защото се отдалечаваме от нормалността.
За 26 години политиците имаха достатъчно време да извършат промените в законите, така че да се върнем към нормалността. За съжаление обаче проблемите не се решават, отбеляза още Емил Дечев:
Съдът става удобната „изтривалка“ и извинение за неуспехите на политиците. Съдът постоянно е обвиняван от политиците.
Дълги години в обществото бе насаждано мнението, че съдиите говорят само чрез съдебните актове, които не следва да се коментират, а само да се изпълняват. Това съвсем не означава, че съдиите трябва да бъдат незаинтересовани от случващото се в обществото и от реформата, на която са обект, подчерта съдия Дечев.
Той заяви още, че изпълнителната власт прави проектът за тази реформа, но съдиите като обект на една съдебна реформа, заложена през конституцията, чрез експертния си потенциал и знания е естествено да дадат своето мнение как тя трябва да се случи. Ненормално по думите му би било съдиите да бъдат изключени от този дебат.
Едва ли са много българите, които са си представяли сега съществуващия капитализъм. Подозрение, че така е било замислено, е възможно. Това каза Емил Дечев в коментар на изказването на председателя на ВКС Лозан Панов.
