В коментар по повод последния случай на насилие срещу дете, при който двегодишно момченце беше прието в кома в "Пирогов", проф. Нели Петрова, която е председател на Института за социални дейности и практики, заяви в ефира на "Хоризонт", че е предвиден механизъм за реакция на институциите в подобни случаи, но той се използва рядко:
Всъщност най-интересното е, че има механизъм, поне законов механизъм - има координационен механизъм при случаи на насилие, който предполага да се обединят на местно ниво здравни служби, социални служби, полиция и всички други, които са ангажирани - да преценят във всеки конкретен случай какво може да се помогне и какво може да се направи.
Нашата работа показва, че, за съжаление, този съществуващ механизъм не се използва достатъчно или се използва еднократно, подчерта проф. Петрова, като добави, че често най-малките деца - до три години, са в най-голям риск от насилие:
Всъщност виждаме при този случай, както и при много други случаи, че на практика децата от нула до три години са в най-висок риск от насилие - това се знае от различни изследвания, от анализ на различни практики. И би трябвало да има доста сериозна подкрепа и наблюдение, особено в случаи на семейства в риск, за каквото става дума тук. И мисля, че тук би трябвало да има съвместна работа между здравните служби и социалните.
Проф. Петрова отбеляза, че през последните години има доста случаи, които поставят под съмнение капацитета и професионализма на системата за защита на децата, като допълни:
И са необходими наистина много сериозни промени. Защото не е достатъчно да се изведе едно дете и да не се подкрепи семейството.
И изобщо системата в социалната закрила и защита на хората не работи координирано, подчерта Нели Петрова, като добави, че превантивно срещу насилието би трябвало да работят и социалните, и здравните служби - и да се окаже предварителна подкрепа на рисковите семейства:
Много често жените, които извършват насилие и изобщо родители, които бият децата си по жесток начин, те самите са били жертви на насилие. И самите те не могат да бъдат възрастни и родители добри, защото имат големи проблеми със собственото си функциониране, когато са били деца. И това са трудни проблеми, но те биха могли да намерят подкрепа, ако наистина имаше зваимодействие и влагане на много мисъл и професионализъм. А някак напоследък тези неща все по-рядко се срещат.
Цялото интервю може да чуете от звуковия файл.
