Трябва да кажем, че в тежките горещини, в които сме сега в момента, е по-добре да се берат ранните билки – рано в гората, покрай гората и онези, които са по злачните места – такива са живовлекът, който може да помогне на много хора, които имат тежки проблеми с червата. Също така върбинката, която е "билката на прозрението" – любимата билка на Авицена, която пътниците слагат в хастара на дрехите си, за да пътуват успешно и в същото време една от най-силно пречистващите кръвта.
Жълтият кантарион е друга често срещана билка, която всички познават, отбеляза още Елмазов и добави:
Българите имат традиции, с него те в момента си правят масло от жълт кантарион за рани. Като наберат цветовете и ги накиснат в дървено масло или в някаква друга по-чиста мазнина, каквато имат. Държи се, докато тя стане червена. Това дава гаранция че активното вещество хиперицин е минало в маслото и с това да масло може да се направи мехлем за лесно зарастване на рани – както на вътрешни, така и на външни. Така че може да се използва и вътрешно.
Мащерката е в разцвета си – една билка, която има много ендемити. Ендемитите са проявления в местности (видове или подвидове, които се срещат само в определен район – бел.ред.), малко по-различни от основния вид, но всички хора е добре да си имат ендемитите – тези, които растат покрай тях и когато вече нямат такива, могат да използват основния вид.
Мащерката ни успокоява във време на стрес. Тя носи една доста добра възможност да се използва при чревни инфекции – фенолите, които има в нея и в другата билка, която сега може да се намери – ригана, са едни от най-силните изобщо между растителния свят. Фенолите на ригана са на първо място, след това на канелата и след това на мащерката.
По отношение на начина, по който берем билките, голяма част от които се намират в защитени територии и това налага съответните ограничения, Елмазов посочи:
Трябва да имаме едно щадящо отношение като към живи същества, защото начинът, по който се берат, би трябвало да зависи, първо, от местностите – ако те са собственост на държавата, иска се разрешение от Горското стопанство за някои, които са в квоти. Квотните разрешения се дават от Министерството на околната среда и те се изискват предварително. Това е ограниченият режим на беритба, а за забранения естествено е ясно – тези, които са в Червената книга, не бива да се пипат. А за другите, които са на свободен режим, би трябвало да изисква разрешение, ако е общинска земя – от общината, ако е държавна – от Горското стопанство, ако е частна – от собственика на земята.
Интервюто на Лъчезар Цветков с Емил Елмазов може да чуете от звуковия файл.
