Самото изслушване остави, поне у мен, впечатлението, че е някакъв формален жест, който трябва да се спази от страна на народните представители - времето беше крайно недостатъчно, средно аритметично се падаха по 13 минути на кандидат. Някои от кандидатите за членове на Висшия съдебен съвет са магистрати с над 25 години стаж и опит в системата и според мен беше проява на неуважение от страна на комисията по правни въпроси толкова малко време да отдели на всеки един от тях.
Но, държа да подчертая, че в сравнение с предишни процедури, които сме имали за избор на членове на Висшия съдебен съвет от парламентарната квота, след промените в Закона за съдебната власт, които вече изискват да има предварително ясни номинации, достатъчно дълъг период от време между обявяването на номинациите и гласуване на кандидатурите и самия елемент на изслушване, сега сме в доста по-добра позиция.
Аз си спомням времената, в които кандидатите за членове на ВСС като брой съответстваха точно на броя - 11, които трябва да бъдат гласувани от Народното събрание и те бяха публикувани във вестниците в деня, преди да бъде проведено самото гласуване - така че ми се струва, че от процедура на гледна точка имаме една значителна еволюция, но конституционната разстановка на органа е такава, че, според мен, и след този избор Висшият съдебен съвет ще остане дълбоко политизиран и с много слаб капацитет да взема решенията, които трябва да взема, особено важните.
Според мен в момента сме в положение, в което знаем много повече за кандидатите, които в крайна сметка ще бъдат избрани във Висшия съдебен съвет и значително спадна вероятността да бъдат излъчени тотално неприемливи кандидати, коментира още Иванка Иванова, допълвайки:
Струва ми се, че състезанието е малко по-оспорвано за съдийската колегия, отколкото за прокурорската. По време на изслушването стана ясно, че има няколко кандидати, които всички разглеждат като безспорни. Струва ми се, че господин Магдалинчев е един от тях.
Няма тотално неприемливи кандидати, подчерта Иванова, като уточни:
Има няколко кандидати, за които изникнаха сериозни въпроси, след като те бяха оповестени - във връзка с тяхно поведение, основно в съдебна зала, във връзка с дейността им като магистрати - тези въпроси не бяха изчистени в парламентарна зала, което, според мен, е основният проблем.
Разликата тук, която трябва да се наблюдава, е разликата в качеството на дебата, въпросите и изслушването, когато магистратите сами избираха и когато парламентът взема решения. И според мен няма съмнение, че по пътя на директния избор на магистратите са излъчени кандидати, които са с далеч по-висока квалификация и с далеч по-сериозни гаранции за това, че са добри и почтени професионалисти.
Цялото интервю може да чуете от звуковия файл.
