Eмисия новини
от 05.00 часа
Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Под повърхността на конфликта Русия - НАТО

Илюстрация: Алами/Ройтерс

Избистря ли се позицията на България по конфликта между НАТО и Русия заради Украйна? След Съвета по сигурността при премиера и преди извънредното заседание в Народното събрание предаването „Преди всички“ събра няколко гледни точки. 

Не можем да приемем преразглеждане на системата на европейската сигурност, както иска Русия, казва Йордан Божилов, председател на Софийския форум за сигурност, дългогодишен служител на Министерството на отбраната и бивш началник на политическия кабинет на министъра на отбраната (2010-2013 г.)

Решението на Министерския съвет е много закъсняло, отбелязва Божилов.

„Вече имаме почти 1 месец напрежение на нашите граници.“

Експертът апелира „много бързо да се създаде ситуационен център“, който да следи всички аспекти на конфликта. 

Появи се разнобой в самото правителство - в такава ситуация някои изявления и изказвания са насочени към българската публика, но отекват и навън, коментира Йордан Божилов.

2014 година след анексирането на Крим се създадоха на практика условия за гражданска война, която се разрази, припомня Божилов. Според него към днешна дата ситуацията е коренно различна.

Украйна е много по-подготвена да се защити сама.“

Генералният сектерат на НАТО Йенс Столтенберг  Снимка: ЕПА/БГНЕС

Една от целите на Русия е да разедини НАТО и ЕС, за да не могат да вземат решения, подчертава Йордан Божилов.

Според него решение на МС ще даде мандат на нашите представители в органите на НАТО.

Ако нямат мандат, ще седят и ще гледат и ще слушат. Ако имат мандат, могат да защитят интереса на България там.“

Разногласията у нас за конфликта Русия – НАТО са видими в Брюксел, коментира пред БНР евродепутатът Илхан Кючюк. Премиер и министър не могат да изразяват лични позиции, а само държавнически, твърди той.

Според Кючюк стратегическият ни избор е „ясен и обоснован“.

Нашият път е ясен – той е с НАТО и ЕС, без да отрича добрите отношения с Руската федерация.“

Британското посолство в Киев, 24 януари 2022 г. Лондон обяви, че изтегля свои дипломатически представители от украинската столица, заради опасения от ескалация на конфликта.  Снимка: ЕПА/БГНЕС

НАТО трябва да търси защитни механизми, без това да означава непременно война, казва Илхан Кючюк.

Дипломацията никога няма точка, винаги има запетая.“

Разговорът с Русия никога не е бил лесен, изтъква Кючюк.

„Определено не е възможно да се върнем към 1997 г. Европа е различна“, смята евродепутатът и допълва:

„Никой не иска война. Всеки иска спокойствие, особено в сложен район като нашия – Черноморието.“

Държавите в ЕС имат различна чувствителност спрямо Русия, допълва Илхан Кючюк.

„България е много зависима енергийно от Русия и това се знае от много време. Ако има реален конфликт, той ще има такова отношение към България специално. Цяла Европа всъщност е зависима от Русия“, напомня проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС и ръководител на Катедра “Национална и регионална сигурност”, член на мрежата от експерти на Стокхолмския институт за изследване на проблемите на мира. 

Сега говорим за хибридна война. Война през януари на нашия континент никога не започва, отбелязва Димитров.

Руският президент Владимир Путин  Снимка: ЕПА/БГНЕС

Имаме класическа хибридна война. Малко трябва да бъдем по-спокойни.“

Във връзка с евентуалните икономически санкции спрямо Москва проф. Димитров изтъква, че те невинаги са най-ефективният инструмент върху политиката на дадена държава.

Снимка: архив

„Русия след 2014 г. е в режим на санкции в много отношения. Те въведоха контрасанкции. Този момент със санкциите трябва да бъде сериозно преосмислен.“

Трябва да се намери политическо решение, което да удовлетвори интересите на двете страни в областта на сигурността, обобщава Димитър Димитров.

Трите гледни точки чуйте в звуковите файлове. 


Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.