„Записки между редовете“ представя професор Радостина Александрова в по-различна светлина. По време на пандемията тя събира в книга свои размисли, сънища, писма, спомени и малки разкази. “Пандемията явно ме провокира да се върна към личната си легенда“..
Многоезичното издание „Светът за българката“ събира текстове и илюстрации от книги, пощенски картички и списания, които по някаква причина споменават българската жена през различните епохи. Най-ранните данни журналистът Димитър Димитров намира във..
Аида Марковска е родов и холистичен терапевт, тя изследва съдбата на рода и влиянието ѝ върху всеки от нас. „Далеч преди да има психоанализа, приказките са били терапевтичният подход на всички народи за справяне с трудностите. С приказките, преданията и..
Театърът е първата любов на Васил Гендов, който остава в историята ни като автор на първия български филм „Българан е галант“. „Още съвсем малък – 12-13-годишен, той за първи път стъпва на професионална сцена като актьор в „Сълза и смях“. Заради..
Културните войни съществуват още от предмедийното време – казва проф. Димов – една от посоките на тези културни войни е тази, която се раздвоява по посоките Изток – Запад или Ориент – Европа. Песента „Misirlou“, например, популярна от филма „Криминале“ на..
В началото на 20 век градската култура проявява голям интерес към новото изобретение – киното. През 1913 година София вече има три кина, макар и едното от тях да изгаря само след осем месеца. Животът на софийските кина може да се раздели най-общо на три..
„Още ли не са открили отсъствието ми?" – с този въпрос, който всъщност е име на негово стихотворение, литературоведът Йордан Ефтимов отбеляза своята 50-а годишнина. Въпросът се превръща в заглавие на сборник, в който 51 стихотворения на автора се..
Рори Милър е американец, който идва в България като учител по английски език, но вече има свои проекти, свързани с българското минало. Негова идея е да създаде рецептурника „На око“, в който да събере рецепти и истории от всички етнографски райони на..
В своето ново изследване „Детективи, разузнавачи, студена война: криминалната и шпионската литература в сравнителна перспектива“ доц. Морис Фадел проследява особеностите на класическата криминална история, присъствието на шпионския роман в българската..
„Първият, който дава гласност на красотите на Цариброд след Освобождението, е Иван Вазов. След него е Алеко Константинов, който е основоположник на туристическото движение в града. Иван Вазов три пъти идва в Цариброд и в детайли описва окончателната,..
